Трифон Зарезан. На този ден се пробужда пролетта. Започва нов живот. По нов стил. Разликата е някакви си две седмици, но е сериозна. Защото на първи още нищо не предвещава идващата пролет.
Всъщност идеята за стария и новия стил намира своята еманация в двойното празнуване – разбирай напиване. При мен проблеми със стария и новия стил няма, защото стария не го помня. Колкото и да съм стар, не съм чак толкова. Но си мисля какво ли е като са го сменяли(времето). Както е 17 януари и изведнъж става първи февруари.
Дали работниците са получили заплата за цял месец или за половин. Дали банките са си искали цялата вноска, защото се казва“месечна вноска“, а не 17 дневна. Дали са задържали войниците или са служили 14 дена по-малко. Ами учениците? Как са наваксали учебния материал? Дали са им съкратили ваканцията? Много въпроси поражда този „стар и нов стил“, които се решават най-лесно след бурно обсъждане на маса. С червено вино и луканка. А може и с бяло и картофки със сирене. И с коняк става с кафе и кола. Само желание да има човек да решава тези сложни житейски въпроси…
