Какво е поискала да има на гроба й

Изключителни думи на легендарна родна певица, която скорло напусна този свят.

„Като умра, искам в Добрич да бъда погребана. Там да е моят роден и последен дом. Нека звучи „Мечтание“ от Шуман в изпълнение на цигуларката Недялка Симеонова, а моят голям приятел и професионалист Стефан Георгиев от ансамбъл „Добруджа“ да ме изпрати със звуците на „Тройката“, той знае.“

Това е завещанието, което официално оставя приживе голямата Верка Сидерова. Фолклорният славей на Добруджа издъхна в сряда на 99 години в дома си в столичния квартал „Гоце Делчев“, където до последно се наслаждаваше на красивата гледка към Витоша от апартамента си, огласян и в заника на живота й от непреходните добруджански мелодии. 

Обичаната народна певица вдъхна живот на вечните шлагери „Лале ли си, зюмбюл ли си“ и „Изгряла е месечинка“, които ще се пеят и далеч след като ни напусна малко преди да посрещне своето столетие. Приживе Верка Сидерова посрещаше всеки ден в дома си близки и приятели, а пословичните й гостоприемство и сладкодумност пленяваха всички.

„Ако може и ако се съберат пари, защото аз нямам, на паметничето ми искам отгоре да има едно птиченце с отворена човчица и да бъде на място, където хората минават, за да мога да им пея. Това е последното ми желание. И колко много боли, когато трябва да се разделяш с белия свят. Боли, боли, боли…“, споделя в последните си акорди на земния живот Златния глас на Добруджа.

В продължение на десетилетия тя е емблема на Добруджанския музикален стил и дългогодишен солист в ансамбъл „Филип Кутев“. Сидерова оставя след себе си повече от 200 песни, всички от родния й край – Добруджа, които пазят живи традицията и духа на българската народна музика.

Публикувано с изричното съгласие на https://www.standartnews.com/