Пролет
Повярвали в лудия смях на петлите, в звъна на камбана с нестройно сърце, взривяваме зимната броня на дните с момичешки устни, с момчешки ръце. Мокрее стопеният сняг по косите. Красиви….
Категория: Култура
Събития и новини за култура, културни прояви и събития.
Не си отивай!
Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай! Не ме оставяй сам с вечерта. Ни себе си, ни мене не залъгвай, че ще ни срещне някога света! Светът е свят! И….
Момчето, което говори с морето
Момчето, което говори с морето на някакъв странен език, аз ли бях тогава? Ти, мое наследство от светлото детство – сърдечно и вечно море, всичко отминава. Ах, колко години, години,….
Из „Пътеката е извървяна…“
Много мили неща аз разлюбих, дори погледа кротък на мама. Имах всичко…и всичко загубих- няма щастие, щастие няма! Сам да бъдеш- така по-добре е, нищо в нашите дни не е….
Разсъмване
Звездите като края на цигари червената си плът изпепеляват горчиво и мъчително догарят, от болката си страстно побеляват. А гларуси, разрошени и дръзки, ги грабват под крилата си солени. Над….
Ти виждал ли си как умира птица
Ти виждал ли си как умира птица как бавно я напуска гордостта, как в мътните притворени зеници със хищни нокти вкопчва се смъртта. Ти виждал ли си как се бори….
Когато си тръгнем от този живот
Когато си тръгнем от този живот, не ще ни търсят сметка за парите. Когато си тръгнем от този живот, не ще ни броят грамотите,колите. Когато си тръгнем от този живот,….
Заклинание
Не тъгувай, моя обич, първа и последна. Не тъгувай и не питай, аз не знам, не знам… Не умирай, моя мъко, мъко ненагледна, няма да те дам, няма да те….
Приказка
Заспиваш ли, аз май че те събудих, прости ми, че дойдох при теб сега. Душата ми се стяга до полуда в прегръдките на свойта самота. Самичък съм, а тъй ми….
Високо
Високо, високо, високо, високо застани, над завист и обида, над дребните сплетни. Високо, високо, високо, над завист и обида. Високо, високо, високо, високо да те видя. Високо, високо, високо, над….
Тежък характер
Като камък на шия, като белег от нож, като черна шамия, като стар меден грош все те нося по мене, нищо, че ми тежиш, от глава до колене нищо, че….
Булевардът
Под дебели подметки и проза дреме есенно жълт тротоар. На разсъмване всичко е розово – за петнайсет минути макар. Своя автомобилен оркестър вдъхновен дирижира денят. И цъфтят в суматохата кестени…..