Кирил Христов – Жени и вино! Вино и жени!
В сезона на празника на виното публикуваме стихотворението, от което фразата „Жени и вино! Вино и жени!“ е станала крилата. Да си припомним кой е нейният автор. [ad id=“263680″] Прости….
В сезона на празника на виното публикуваме стихотворението, от което фразата „Жени и вино! Вино и жени!“ е станала крилата. Да си припомним кой е нейният автор. [ad id=“263680″] Прости….
Едва ли има къде да се скрия от живот погнал ме така, че забравям, каква съм фурия и преминавам неусетно прага. Коя ли чакра пришпорва ме сега та отлитам през….
Абе, то бива – бива, ама зидя ревнива ми е жената. Все се мръщи, когато от механата почерпен се връщам и стълбовете прегръщам. Из „Птици в нощта“ Излиза за пръв….
Давиха ни порои, мъчиха ни жеги. Патим от приятели и колеги. Ама кой да ти знай, че ще се пати най-много от родните депутати. Из „Птици в нощта“ Излиза за….
Когато лунната пътека потъва в белезникав здрач, и пътникът в тревата мека разчупва топлия колач, и златно изворче целува първица жадните треви, там – нощното небе преплувал – денят на….
По тротоара срещу мен върви жена с хляб под мишница. За нея пролетта няма значение. Както и фазите на луната нивото на световния океан ролята на борсовите индекси аукционните къщи….
Тук гробòвете са повече от къщите. Къщите пък – повече от живите. След всяко ново пролетно завръщане мъртвата си хватка стягат нивите. Старица прегърбена сред кръстове крета – дълги….
[ad id=“263680″] Полуостров от небе Тук потъваш в нежна синева. Докосваш ме и златен дъжд вали. Аз не питам как и докога този миг ще продължи. Днес съм половин небе….
След две риби и пет хляба в гърлото все още се заклещват костици. И ако това е необяснимо, то поне остава надеждата, че за всеки е отредена или златна рибка….
Жежко е на Слънчо в небесата – днес валмò е от капризи. Хвърля непрестанно по Земята жарките си златни ризи. Гледам го и нямам си идея огънят му как да….
С млекце, бисквити и бозичка, със сиренце и зарзават, пъхтят пазарските колички, запътени към оня свят. Шофьорките на возилата, съвсем изчерпили лимит, проскърцват дружно с колелата като спирачки от артрит…..
ПЪРВАТА СБИРКА Отбихме се да поздравим поета с първата му рожба. Такива празници дохождат и не изчезват като дим. С присъщата му прямота прие ни, леко развълнуван, и най-горещо се….