Кръгозори надвесени и сплътени тъми. Ръми, есен е. В глухи жалби унесени, ние бродим сами. Ръми, есен е. …
В сандъка свети чист и позлатен един звънец от старите чобани, а някога на виторог овен той как огласял горските…
Най-сетне ви настигнах. Добър вечер. Аз бях в една дълбока низина, където ме оставихте самичък през угарите кални да вървя...…
След страстта на огъня - в огнището – пепел. Свирепа зима! Над комините – духът на живите. Ласката на слънцето…
Пъхтеше мечката подир мечкаря рошав. - Не бе ли кукла тя, покрита с меча кожа?! Незнаен вятър сред града ни…
Тук всяко горско камъче отронена звезда е. Свистят тревите - корени на светлината греят! В косите ти струи небето, дето…
Надничах към прозореца ѝ цяла зима - все нямаше я там жената престаряла. Дали по градове зимуваше незрима, или при…
Търчах през всякакви очи по пътя си. Като оси ме лаяха попътни псета. Най-глупавите най-свирепо ме грозяха. Най-умните пък все…
Погребаха човека ритуално. А споменът остана незаринат. - След всички изпращачи тръгна тайно и като сянка чак в дома им…
От тази участ по-добра не искам и пътища за другаде не знам. В очите ти - огромни и пречисти -…