Надничах към прозореца ѝ цяла зима - все нямаше я там жената престаряла. Дали по градове зимуваше незрима, или при…
Търчах през всякакви очи по пътя си. Като оси ме лаяха попътни псета. Най-глупавите най-свирепо ме грозяха. Най-умните пък все…
Погребаха човека ритуално. А споменът остана незаринат. - След всички изпращачи тръгна тайно и като сянка чак в дома им…
От тази участ по-добра не искам и пътища за другаде не знам. В очите ти - огромни и пречисти -…
Човекът е кървяща, жива рана, която до смъртта му не зараства, но щом покрият го трева и камък, дори в…
Очите на глухарчетата вече гледат тъпо. От взиране към слънцето са много уморени. Цветецът им е отлетял, от вятъра издухан.…
Тополките са скелети на риби, оглозгани от есенния вятър. Като огромни слонове бездомни спят облаци в небесните ливади. В торбите…
Преди много, много години, когато главата ми бе залесена с растителност, буйна като заблудите ми, взех че публикувах във вестник…
Блести и днес небесна вис подобно недописан лист. А лястовиците игриви са сякаш запетайки живи, които между мисли ласкави душите…
Жребче търкаля се в треви зелени, а пеперуда на гърба му кацва мило - като идея за стихотворение. Там хвърля…