Categories: БТА

(AF) Необявен конфликт? Битките на Америка с подкрепяните от Иран въоръжени формирования отново се засилват

Вашингтон, 29 юни /Фил Стюарт и Идрис Али от Ройтерс/
    Най-новите удари, разпоредени от президента на САЩ Джо Байдън срещу подкрепяни от Иран въоръжени формирования в Сирия и Ирак, не са първите, нито вероятно ще са последните при неговото управление, което е в своето начало.
    Според някои от съпартийците на демократа Байдън решаващият въпрос е дали моделът на нападения и ответни атаки е равносилен на необявен конфликт.
    Ако това е така, те казват, че има опасност Съединените щати да се озоват в пряка война с Иран, без Конгресът да има участие в процеса – въпрос, който става все по-деликатен от политическа гледна точка след две десетилетия на „вечни войни“.
    „Трудно е да се твърди, че това не е война, като се има предвид темпото на нападенията срещу войските на САЩ, а сега – и нарастващата честота на нашия отговор“, заяви за Ройтерс сенаторът демократ Крис Мърфи, който ръководи важна подкомисия за външни отношения към Сената. „Това, от което винаги се тревожим, е да не би Съединените щати да попаднат във война, без американската общественост всъщност да може да даде оценка за това.“
    Двете страни се приближиха до този тип конфликт, от който демократите се страхуват, през януари 2020 г., когато Съединените щати убиха висш ирански генерал, а Иран отвърна с ракетни нападения в Ирак, които причиниха мозъчни травми на над 100 американски войници.
    Преди това имаше поредица от сблъсъци с подкрепяни от Иран въоръжени формирования.
    При най-новите удари американски изтребители атакуваха оперативни обекти и складове за оръжия на две места в Сирия и едно в Ирак. Пентагонът каза, че това е пряк отговор на нападения с безпилотни самолети от въоръжени формирования срещу американски персонал и обекти в Ирак.
    Вчера американски войски бяха подложени на ракетен обстрел в Сирия, очевидно като ответна мярка, но нямаше ранени. Американската армия отвърна с ответен артилерийски огън срещу позиции за изстрелване на ракети.
    „Много хора предполагат, че понятието „вечна война“ е просто емоционален израз, но то всъщност чудесно описва този вид удар, който видяхме отново (в неделя): без стратегическа цел, без крайна точка в обозримо бъдеще, само постоянно присъствие и размяна на удари“, заяви в Туитър Ема Ашфорд, сътрудник в Атлантическия съвет.

    ПОДХОД НА САЛАМА

    Белият дом подчерта, че въздушните удари в неделя са имали за цел да ограничат изострянето на обстановката и да възпрат бъдещи действия на въоръжени формирования срещу американски персонал.
    Според Байдън те освен това са били законни.
    „Аз имам тази власт съгласно член 2 и дори тези на Хълма (Капитолия), които не искат да признаят това, признават, че е така“, каза Байдън, имайки предвид част от конституцията на САЩ, в която се описват правомощията на президента като върховен главнокомандващ на въоръжените сили.
    Брайън Финукън, бивш служител на бюрото на юрисконсулта на Държавния департамент, заяви, че сегашното правителство, подобно на други преди него, не смята тези епизоди за част от продължаващ конфликт.
    Той нарече това подход на „салама“.
    „Те определят тези случаи като периодични бойни действия. Имахме един удар още през февруари, а после часовникът за 60-дневните военни правомощия по същество беше рестартиран“, каза Финукън, който сега работи за „Интернешънъл крайсис груп“.
    Той направи сравнение с танкерните войни с Иран през 80-те години на миналия век, когато правителството на Рейгън разглеждаше „всеки рунд от бойните действия като своеобразно затворено събитие“.
    Експерти обаче казват, че този възглед не взема предвид, че подкрепяните от Иран въоръжени формирования водят непрекъсната и засилваща се кампания срещу американското военно присъствие в Ирак.
    Майкъл Найтс от Вашингтонския институт за близкоизточна политика предупреди, че използването на безпилотни самолети от въоръжените формирования изглежда все по-опасно, включвайки насочване с джипиес и точно прицелване срещу разузнаването на водената от САЩ коалиция, наблюдението, разузнавателните ресурси и противоракетната отбрана.
    „Нападенията на иракски въоръжени формирования срещу коалиционни точки на присъствие в Ирак се увеличават в количествено и качествено отношение. Ако не бъде възобновено възпирането, нараства вероятността за американски жертви“, каза Найтс.
    Наред с изтлакването на Съединените щати от региона, вторична цел на въоръжените формирования е да покажат на Съединените щати, иракското правителство и други, че владеят по-усъвършенствани оръжия – като натоварените с експлозиви дронове, заяви Филип Смит, също от Вашингтонския институт за близкоизточна политика.
    „Те разчитат на някои от тайните действия, които извършват“, каза той.
    Членове на Конгреса сега работят за отменяне на някои от разрешенията за военни действия, използвани от президенти и от двете партии за оправдаване на предишни нападения в Ирак, Сирия и на други места.
    Това обаче не би попречило непременно на Байдън или някой друг президент на САЩ да разпореди отбранителни въздушни удари.
    След като бил запознат със ситуацията от екипа на Байдън за националната сигурност, Мърфи каза, че остава разтревожен. Войските на САЩ са в Ирак, за да се борят с „Ислямска държава“, а не със съюзени с Иран въоръжени формирования, отбеляза той.
    Ако Байдън се пази да не ходи в Конгреса за военни правомощия, тогава вероятно е необходимо да се вслуша в скептицизма на американците към намесите в Близкия изток, каза Мърфи.
    „Ако Конгресът изпитва затруднения да разреши военни действия срещу подкрепяни от Иран въоръжени формирования, това до голяма степен е така, защото избирателите в нашите райони не го искат. А именно това липсва в този дебат“, каза той.