(AF) Ресторантите в Лос Анджелис се конкурират в привличането на персонал

Лос Анджелис, 12 юли /Инес Бел Айба от Франс прес/
      Магазините отвориха пак, навсякъде има табели „търсим персонал“. Но въпреки че животът в Лос Анжелос, а и другаде в САЩ, напомня времето отпреди пандемията, ресторантите се сблъскват с нещо ново – служители, които не искат за нищо на света да се върнат на трудовия пазар.
      „Изправени сме пред недостиг на работна сила, какъвто не съм виждал през цялата си кариера“, казва Скайлър Гембъл, висш кадър в „Акме хоспиталити“ – група, управляваща редица ресторанти по-специално в Санта Барбара.
      „Забелязахме през последните шест до девет месеца, че бизнесът се съвзема, но същевременно все по-малко хора откликват на обявите за работа“, добавя той.
      Пандемията и карантинните мерки удариха тежко ресторантския сектор, унищожавайки милиони работни места. С отварянето на страната мнозина очакваха да се върне нормалният живот, но това все още не е станало. Безработицата в САЩ отново се качи на 5,9 процента през юни срещу 3,5 на сто през февруари 2020 г.
      Интернет гъмжи от малки обяви –  търсят се сервитьори, касиери, готвачи. Но за да намериш хора за работа, трябва да свалиш летвата.
      Крейг Мартин държи „Cafe 50’s“ на булевард „Санта Моника“. Има нужда от нов готвач и заради малкото желаещи предлага бонус от 2000 долара при започване на работа – надбавка от 500 долара за първите четири месеца.
      Ситуацията според него и според мнозина други до голяма степен се дължи на паричните помощи за безработни и допълнителните седмични компенсации.
      Много хора „дори не помислят да си търсят работа“, смята той.

      „Уязвими“
      ======
 
      Нещата обаче са по-сложни, предупреждава Енрике Лопеслира, директор на програма за нископлатени работни места в Центъра по заетостта към Калифорнийския университет в Бъркли.
      Според него работодателите, оплакващи се от  пазара, трябва да уточнят, че не намират персонал „срещу заплащането и качеството на труд“, предлагани от тях.
      Освен това независимо от кампанията за масова ваксинация срещу КОВИД-19 в САЩ „вирусът не е изчезнал“ и вариантите му будят тревога, заявява той. А ресторантьорството е нестабилен сектор, „мнозина от тези служители нямат платен отпуск, нито здравни осигуровки“, тъй че се чувстват „уязвими“.
      Без да забравяме проблема с гледането на децата, особено през сегашния курортен сезон – това засяга най-вече връщането на работа на жените.
      Според Силвия Алегрето, икономист, „със сигурност няма оскъдица на работна ръка“.
      „На работодателите обаче им се струва странно, че кандидатите избират най-доброто за себе си в момент, когато икономиката отново се отваря, и че не се втурват пак към най-нископлатените работни места с малко или никакви социални придобивки като тези в ресторантите“, отбелязва тя.

      „Работната сила вече не е същата“
      =====================

       Преди пандемията Кензи Макмилан е работела като сервитьорка в холивудски ресторант. Но както разказва, през март 2020 г. внезапно я уволнили – „без предизвестие“, „без обезщетение“.
      Когато й се обадили от заведението, за да се върне на работа, тя отказала. Не искала да изгуби помощите за безработица и се страхувала да не предаде вируса на свой съквартирант, страдащ от автоимунно заболяване.
      „Не си струваше, не ми плащаха чак толкова“, обяснява 27-годишната млада жена, която тогава не била и осигурена.
      Според Силвия Алегрето, работодателите ще трябва „да полагат повече усилия, за да привлекат персонал“.
      Групата „Акме хоспиталити“ и Крейг Мартин от „Cafe 50’s“ посочват, че са се адаптирали и са вдигнали заплащането.
      Но е „трудно да се предскаже“ дали тези промени ще са трайни и ще бъдат ли подновявани тези условия, щом икономиката се възстанови изцяло – изглежда чак към края на 2022 г., изтъква Енрике Лопеслира.           
      Кензи Макмилан е сигурна в това – „цялата работна сила вече не е същата“. Тя дори прави паралел с движението #MeToo.
      „Жените бяха експлоатирани, но в един момент си казаха: „ОК, всъщност не бива да търпя и мога да кажа не“, подчертава тя. Същото важи по думите й и за търсещите работа при достойни условия: „Дадохме си сметка, че не бива да ни експлоатират на работното място“.
      През април тя си е намерила работа, отговаряща на изискванията й, този път в хипстърски хотел в Холивуд. Плащат й 17,5 долара на час; сдобила се е вече и със здравна осигуровка. 

БТА

Източник: http://www.bta.bg/ .