Акад. Кирил Серафимов е „бащата на българската космонавтика“

От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“

№ 499

[ad id=“218548″]

Кирил Серафимов (1932-1993) е български инженер, учен космофизик, член-кореспондент на Международната академия по астронавтика (1970). През годините е избиран в ръководните органи на Комитета за космически изследвания – КОСПАР, на Международната астронавтична федерация и на Международния радионаучен институт. Автор е на над 570 научни статии, 5 монографии, 82 научно-технически проекти, конструкции и разработки, на 9 изобретения и др. Създател е на редица оригинални методи на космическата физика, послужили като теоретична основа за рационална интерпретация на получените от спътниковите измервания резултати. Според оценки на водещи учени, проучванията на Кирил Серафимов върху естествените оптични емисии на атмосферата и тяхното използване като индикатори на фотонимичните процеси, ставащи във високата атмосфера и на йоносферните връзки, се отличават с голяма задълбоченост и оригинален подход. Серафимов е един от основоположниците на програмата ИНТЕРКОСМОС, инициатор и ръководител на българското участие в космическия проект “България 1300”, по който през 1981 г. са изведени в орбита два съветско-български спътника: “ИНТЕРКОСМОС България 1300” и “Метеор-природа”. Серафимов е несменяем председател на Секция І – “Висока атмосфера и магнитосфера на Земята и планетите” на ИНТЕРКОСМОС от основаването й.