В София съм. И като си вървя по улицата изведнъж една старческа ръка се изпречва пред мен като палка на регулировчик. На едно тясно място,заградено поради ремонт на сградата, където пешеходците минават по един, в индийска нишка. Та ръката на старицата държи в ръцете си чашка. Прозрачна. От кафе. И на дъното и има монети. Много рядко ми се е случвало някой да поиска стотинки и аз да откажа. Или почти никога, освен в случаите, когато нямам дребни монети. И сега просто си дадох дължимата сума и продължих, като почти не погледнах лицето на жената.
[ad id=“263680″]
След около пет часа се наложи да мина през същото място. Отново се наредихме в индийска нишка и отново скоростта се забави, заради подобни индивиди като мен, които бъркат в джобовете си и дават таксата. В момента, в който се изравних със старицата тя си прибра чашата и измърмори: „Вие сутринта си платихте господине, благодаря.“
Директорът на училището успокоява Огулджан и Йомер, че Айбюке са праведни момичета. Харика и Толга…
Осман припада. Началник Рафет натопява Умут за информатор. Парс веднага се обажда в разузнаването да проучат…
Барка притиска Анупама да подпише документи, но тя я моли да спре... Барка твърди, че…
Джанан се раздира, чувствайки се крайно унижена от собствения си син, но след това си…