Те се наричат ирански народни муджахидини. Организацията им се помещава в една сграда в района на Кашари, между албанската столица Тирана и пристанищния град Дуръс. Сградата е опасана с метална мрежа. Мъж на около 50 години, говорещ много добър английски, ни отваря тежката желязна врата и ни отвежда в скромно обзаведено помещение с маса, лаптоп, електрическа печка. На стената са окачени черно-бели снимки на водачите на иранските народни муджахидини в емиграция: семейната двойка Масуд и Марям Раджави. Около 60-годишен човек с брада и очила ни поднася кафе. „Иранско гостоприемство“, казва той на английски, усмихвайки се леко. Мъжът, отворил вратата, се казва Фарзин Бахадур Гурдази. Той е един от идеолозите на организацията на иранските опозиционни милиции в емиграция. А също водач и говорител на местната група на народните муджахидини. Преди четири месеца мъжът пристигнал в Албания от бившата американска военна база „Либерти“ в Ирак заедно с още 20 муджахидини. „20 години живях в лагерите „Ашраф“ и „Либерти“ в Ирак и съм един от оцелелите от иранските нападения там“, разказва ни Гурдази.
Истинското му име е друго, но той използва този псевдоним като допълнителна мярка за сигурност. „Ако иранските тайни служби надушат, че съм в Албания, животът ми, както и този на моите близки и приятели в Ирак, ще бъде застрашен“, казва ни мъжът. Именно с иранската тайна полиция е свързана една от най-големите му грижи в момента.Затова Гурдази е толкова предпазлив. Снимането е забранено, включително и на сградата отвън. Муджахидините се страхуват и има защо, твърдят експерти. Известният албански разследващ журналист Артан Ходжа смята, че страната му не е в състояние да приеме голям брой ирански народни муджахидини и да ги предпазва от възможни нападения.Не е случайно обаче, че най-бедната страна в Европа се е съгласила да даде закрила на иранските опозиционни милиции. Те са били прехвърлени тук от американците направо от бившата американска военна база „Либерти“ в Ирак. Това са членове на „Муджахидини на народа“ (МН) – групировка, смятана до неотдавна за терористична организация. През 2012 г. обаче Вашингтон я извади от списъка на „международните терористи“.
„Муджахидини на народа“ е организация, която през 70-те години подкрепи аятолах Хомейни и свали шаха на Ирак, но след това влезе в конфликт с новите управници. „В онези години организацията извършваше атентати и политически убийства“, обяснява за ДВ експертът Али Садрзадех. По-късно групата премина в нелегалност и много от членовете ѝ емигрираха и някои от тях през 80-те години намериха убежище при заклетия враг на Иран – Саддам Хюсеин. По-късно МН подкрепиха САЩ при намесата им в Ирак, както и в много операции в Близкия изток и в борбата срещу тероризма. Организацията изигра важна роля и при публикуването на иранската ядрена програма, а след края на войната в Ирак през 2002 г. групата на МН в лагера Ашраф беше разоръжена от американската армия. Оттогава насам организацията е третирана съгласно определенията на Женевската конвенция. След свалянето на Саддам от власт оставането ѝ в Ирак стана проблематично, тъй като новото шиитско правителство я смяташе за нелегална организация. По този причина муджахидините бяха принудени да си търсят ново убежище. САЩ тогава отправиха запитвания към редица страни, включително Румъния, но получиха много откази, тъй като много правителства не желаеха заради това да си влошават отношенията с Иран, посочва Садрзадех.
През 2013 г. Албания, която е един от най-верните съюзници на САЩ в региона, се съгласи да ги приеме. Тогавашното албанско правителство подписа споразумение със САЩ за приемането на бившите ирански бойци. Според данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците, междувременно 829 муджахидини са настанени в Албания. А според информации в американските медии, скоро броят им може да достигне 3000 души.От две години Върховният комисариат подкрепя заселването в Албания на муджахидините от бившата терористична група, където те живеят мирно, посочват от Комисариата в писмено становище за ДВ. Групата е претърпяла вътрешна промяна, смята за безвъзвратно отминало времето на политическите атентати и терора и се ориентира към невъоръжена политическа борба, твърди експертът. В Албания бившите бойци са признати за политически бежанци. Групата на Фарзин Гурдази спазва стриктно установения ред и норми в страната: „Винаги се обаждаме в полицията, когато ни се налага да сменим жилището си или да се преместим в друг град“, казва говорителят и изказва благодарност за предложената им закрила от Албания, където се чувстват сигурни.
