Алекс Сърчаджиева: Филип Трифонов беше мой кръстник

Актрисата и водеща Александра Сърчаджиева каза: „Никога не си правя равносметки, не пиша дълбоко сърцераздирателни неща“

Радвам се, че получих тази покана, за мен беше изключително удоволствие, защото и моят път като водещ започна от БНТ. Беше много приятно за мен, много емоционално, носталгично, но и се забавлявах страшно много“, сподели Александра в „Денят започва с Георги Любенов“ . „Обадиха ми се и хора от чужбина. Това се оказа много хубава и достойна програма. Забавлявах се изключително много.

Тя сподели и за отношенията си с другия водещ на програмата Руслан Мъйнов. Няма нищо странно те двамата да са на една сцена, защото винаги са били в добри отношения.

„Цялата жълта преса започна да се занимава с нас доста преди да се излъчи новогодишната програма. Аз не виждам какво странно има Александра и Руслан да бъдат заедно на една сцена, това не е нещо невиждано и нечувано, това са нормални неща, ние сме в прекрасни, чудесни взаимоотношения и това е било винаги. Никога не сме прекъсвали контакт или да сме били в някакви сложни взаимоотношения. Ние сме приятели и аз много обичам Руслан“, каза още актрисата.

„В очите на София има сълзи, има болка, с която това дете ще живее цял живот. Болка, която не мога да отнема и колкото и да се старая да заместя баща й, няма как да се случи, защото не съм Иван. Те бяха много свързани. В тяхната връзка, аз никога не съм съществувала. Тя обожава баща си. Дойде Нова година и в 12 часа тя плака за него. И така ще й мине животът”, сподели актрисата, едва сдържайки сълзите си. „Човек никога не може да се справи сам. Преди 2 години се справих благодарение на мои приятели. Ако не бяха хората, които застанаха с толкова любов и желание да ме измъкнат, най-вероятно нямаше да мога да се справя”, признава Алекс.

„Няма как да не мисля за загубите на хора в моя живот, защото това са хора, които безкрайно много обичам – и Пепа, и Иван. На 6 януари почина Филип Трифонов, който е мой кръстник…”, каза още тя.

„Болката и тъгата винаги носят малко мъдрост, защото, като минеш през такива неща, си даваш сметка колко по-важни неща има, на които не обръщаме внимание. Защо човек трябва да мине през болка и мъка, за да осъзнае такива неща? Не зная“, добави Александра.

„Написах нещо във Фейсбук, може би подсъзнателно търся някаква комуникация с него. Така го почувствах. Не съм запомнила това, което съм написала. Не искам да натоварвам хората, всички са загубили близки. Болката е моя, той много ми липсва и винаги ще ми липсва. Това, което беше между нас, беше като приказка, като роман“, каза Александра.