Ама кой се изненада от атентатите в Брюксел?

Куп европолитици изразиха днес изненадата си, че в сърцето на ЕС – Брюксел (то и централата на НАТО е там), бяха извършени атентати. Човек би помислил, че Париж не е само на час път с влак от сградата на европарламента. И не е въпроса в разстоянието, а в смисъла от подобни атаки. Да, вярно – по-лесно би било „Даеш“ или криещите се зад него, да спретнат атентат примерно в България, но смисъл няма – Европа ще му обърне внимание колкото на тези в Турция. Не, всъщност доста по-малко, защото ЕС вече клекна пред Турция заради бежанците и се интересува от съдбата й повечко, отколкото от периферията на съюза.

Азбучна истина е, че когато имаме престъпление, първо трябва да се търси кой е заинтересован от него. Интересното е, че в ЕС и институции, и политици, се опитват да не го задават публично и на висок глас. Не защото не знаят отговора, а защото признаят ли това, ще трябва да го дадат на обществата си, а на тях той хич няма да им хареса.

Тук-там някой смелчага – анализатор подхвърля сламки: защо Русия се намеси в Сирия, бомбардира опозицията на Асад, засили позицията на кюрдите спрямо Турция и си хвана пътя. До ДАЕШ така и не се докосна и не защото едни 2 500 бойци на „Ислямска държава“ са руснаци, а защото Русия не ще и да си помисли, че тези бойци ще се завърнат у дома, ако фанатичната структура бъде ликвидирана. То със завърналите се афганци едно време що чудо си пати Русия, а с тези ислямисти да не говорим. Нещо повече, на никой не му отърва днес повече, отколкото на Кремъл, атентати точно в Европа, в сърцето на Европа – белким Русия стане достатъчно нужен съюзник, та никой да не пита повече за Крим, Савченко и Украйна, санкциите да паднат преди пълната разруха на руската икономика и евентуалния бунт на гладните. Е, отърват им и атентати в САЩ, но просто там стана по-трудно…

Друга сламка: защо САЩ от години гледат ДАЕШ вместо да ги изтрият от лицето на земята за макс седмица – в Ирак не се церемониха толкова и то с официална държавна армия. Сигурно, защото днес е малко неприемливо за сегашната администрация на Белия дом просто да смъкнат нежелания диктатор Асад, а „Ислямска държава“ ако не друго, поне намалява драстично територията на държавата му и руши властта му. Пък и нещо май не е много ясно Саудитска Арабия, дето е съюзник на САЩ, как гледа на нещата. Крайните форми на екстремното мюсюлманство са си официална политика у съюзника. За петролополитиката да не говорим.

Всъщност, като се замисля, само на двама от глобалните играчи не им отърват атентатите в Европа – на самата Европа и на бежанците-араби в нея. И най-невежите и гламавите от вторите са на ясно, че фойерверките на събратята им по вяра, избиващи хора, които дори да не искат, на практика приютяват и хранят бежанците, ще доведат до радикализиране и на най-либералните еврограждани. Рано или късно това ще означава не само затваряне на границите на Европа, но и масовото екстрадиране на сегашните, пък и на вчерашни бежанци обратно, да си се борят в собствените си държави за свобода, права и по-добър живот, вместо да отнемат права, свободи и добър живот от гражданите на Европа.

Не отърва и на Европа като държави, политики, администрации, икономики. Дори на европолитиците не им отърва – прекалено очевадно става безсилието им, абсолютната им безидейност и план за справяне с кризисната ситуация, абсолютната липса на визия за бъдещото развитие на континента и ЕС. И това е страшното, че въпреки прекрасно съзнаваното от Европа собствено неадекватно поведение, тя не намира нито сили, нито ресурс, нито потенциал да се противопостави на онези, които си играят с нея – не точно ДАЕШ, а криещите се зад фанатизираните изроди. Някои предвиждат края на Европейската цивилизация (европоцентризма отдавна е историческо понятие). Ще се окажат прави, ако Старият континент продължи още година-две да си заравя главата под нечии пясъци. Ще се окажат прави и ако Старият континент сам унищожи цивилизацията си, позволявайки на екстремизма да победи в него – нещо неизбежно, ако не промени водената досега политика на смазване на собствените ценности и граждани. Има само един път на оцеляване на Европа – реална визия за бъдеще, разчертана в реални стъпки за премахване на язвите, а те са бавната, все по-нерентабилна икономика, взривоопасния ръб на лимита на социалните системи, наличието на капсулирани на верска основа общества, отказващи да приемат и да работят за европейските цанности, но с настървение ръфащи европейските благини и фондове. Ако има европейски политик, способен да излезе с ясни идеи и проект на основата на най-важното за Европа – хуманизма, обедини ли общността за изпълнението им, люлката на човешката цивилизация ще докаже, че все още има правото да съществува. Кой ли ще е този политик? Може да са и повече от един, ако проявим оптимизъм. Все още на нормалните хора им се ще да се надяват, че съществува полезен ход.

И между другото – хуманизъм не означава самоубийство в името на това да не се защитиш от убиеца. Хуманизмът е защита на правото на личността да бъде по-ценна от масовото съзнание на тълпата, да бъде защитена от масовото съзнание на тълпата. Цивилизация има там, където има общества от личности. Цивилизацията е непозната и мъртва там, където човеците са индивиди, а животът им е сведен до удобен за употреба ресурс от страна на управляващите. Цивилизована ли е все още Европа?