Анализ: Значителен ръст на цените на жилища в България

Цените на жилищата, включително покупките на нови и съществуващи къщи и апартаменти, се променят значително от 2010 г. насам. Годишните темпове на растеж у нас и в европейски мащаб са били най-значими през последните 5 години – това показват данни на Евростат за пазара на жилища в ЕС в периода 2010-2018 г.

Като цяло в периода 2010 и 2018 г. цените на жилищата са нараснали общо с 15 на сто в ЕС, като у нас през последните 5 години тенденцията е следната: 2018 г. – нарастване с 6,6 на сто, 2017 – нарастване с 8,7 на сто, 2016 – плюс 7 на сто, 2015 – плюс 2,3 процента и 2014 г. – плюс 1,4 процента. Най-голям срив в цените на жилищата у нас е регистриран през 2009 г. – минус 20 на сто и през 2010 г. – минус 10 на сто, показват данни на Евростат.

По данни на НСИ жилищата у нас в края на 2018 г. са били 3,9 милиона, като 2,6 милиона са били в градовете и 1,3 милиона – в селата. Около 1/3 от този жилищен фонд обаче е бил незает. Пак според данни на родната статистика – близо 1,2 милиона жилища са били необитаеми /653 хиляди в градовете и 567 хиляди – в селата/. Тоест, 32 процента от жилищния фонд у нас е бил незает, като в градовете делът е бил 25 на сто, а в селата – 45 на сто.

Докато 3,9 милиона жилищни единици са се водили статистически на разположение на 3 милиона домакинства, то „излишъкът на жилища“ показва реалността е, че 3 милиона български домакинства са обитавали 2,7 милиона жилища. Около 1,1 милиона души, т.е. един от всеки 7 български жители, са обитавали жилища, които са се споделяли от повече от едно семейство. С други думи, 15 на сто от българите са съжителствали с няколко поколения в едно жилище, особено сред домакинствата с по-ниски доходи в по-големите градски центрове.

Към днешна дата 97,6 на сто от жилищния фонд у нас е частна собственост и само 2,4 на сто е собственост на държавата или общините. Пак според НСИ – 82 процента от българите живеят в собствени жилища, а 18 на сто от населението живее под наем.

За 8 години цените на жилищата в ЕС са нараснали с 15 на сто.

Сред държавите-членки най-голямо увеличение на жилищния пазар през този период се наблюдава в страните: Естония /+83 %/, Латвия /+61 %/, Австрия /+56 %/, Швеция /+55 %/ и Люксембург /+50 %/.

Най-голямо намаление на цените на жилищата е отчетено в Италия – минус 17 на сто, Испания – минус 12 на сто и Кипър – минус 8 на сто.

Според анализа на Евростат 7 от 10 европейци притежават свой собствен дом, като най-висок е делът на собственост на жилища в България и Румъния – по около 97 на сто, Хърватия и Литва – по около 90 на сто и др.

Най-малко собствени жилища притежават жителите на Германия – 51 %, следвани от тези в Австрия – 55 %, Дания – 62 % и Франция – 64 %.

Според неотдавнашна европейска класация за най-скъпи имоти в ЕС – лидерството принадлежи на Лондон, където в луксозен квартал до „Хайд парк“ цената на квадратен метър жилищна площ е 150 000 евро.

Втора позиция държи крайбрежната ивица в Монако, където квадратен метър струва 100 000 евро, следва крайбрежна ивица на Италия – 95 000 евро за кв. м, Лазурният бряг във Франция – 75 000 евро кв м, швейцарският курорт Сейнт Мориц.