Антипослепис за една годишнина

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 21, 1990 г.
АНТИПОСЛЕПИС ЗА ЕДНА ГОДИШНИНА
Първо, искам да благодаря на госпожа Йорданка Христова, главен специалист към Общинския съвет за духовно развитие, задето най-после и тя прекрачи прага на къща-музей „Гео Милев”. В тригодишната ми практика на главен уредник това се случва за първи път и аз съм лично поласкан както от този факт, така и от ревностната й защита на святото място, отгледало Гео Милев, когото тя явно много цени.
А сега ще се спра на неточностите й в репликата „Послепис на една годишнина” – бр. 16 на в. „Септември”. Госпожа Христова е запомнила много по-добре репликата на Александър Йорданов за „гнусния марксизъм”, отколкото заглавието на сборника, представен в музея, в който изследването на Ал. Йорданов е, между другото, най-интересно и новаторско. Припомням й, че сборникът се нарича не „Гео Милев”, а „Гео Милев. Нови изследвания и материали”, и това не е маловажно за човек, решил да пише обвинителна статия от нравствени позиции. Второ: аз представих гостите като „хора писали върху Гео Милев, мислили върху Гео Милев и преболедували по един или друг начин проблемите на българската литература” (цит. Дословно), а едва след това като активни напоследък участници в политическия живот в рамките на Радикалдемократическата партия. Защо г-жа Христова не ме цитира изцяло, а се спира само на част от моето представяне? И трето: за радикалдемократическата партия през цялата вечер стана дума само на два пъти: в представянето ми на участниците в сборника и на края, в едно изречение на проф. Елка Константинова. И това може да се провери. Касетите с магнетофонните записи от чествуването се пазят в Радио Стара Загора и е учудващо, че г-жа Христова, която явно много внимателно е следила развоя на вечерта, не е забелязала, че тя се записва на магнетофон.
От чиста съвест мога да заявя, че през цялата вечер се говореше само за Гео Милев и за съдбата на българската литература. И спорът за Септемврийското въстание, който избухна, беше в тясна връзка с името на Гео Милев. Това също може да се провери. Но че целият патос на вечерта бе насочен срещу догматичното разбиране на делото на Гео Милев и срещу произволното му осакатяване по чисто идеологически съображения, от които все още не сме се отърсили – това да. И аз съвсем не смятам, че виждането на Елка Константинова, защитила разбиранията и позициите си на литературовед в десетина книги не от десети ноември насам, позиции, отрицаващи досегашния подход към поета, с които съм напълно солидарен, трябва да бъде тълкувано като „политически субективизъм”. Ако обратното е политически обективизъм, господ да пази българската литература от него!
И още нещо. Защо от вниманието на г-жа Христова се е изплъзнало чудесното експозе на Елена Фурнаджиева за филологическите трудове на Гео Милев? Елена Фурнаджиева е автор на обширна библиография за поета, човек, който в момента знае най-много за делото му. Дори името й като участник във вечерта е пропуснато в статията. И изобщо там като аргумент е спомената само фразата с „гнусния марксизъм”. Аз също не я възприемам, но пък край непочтено е тя да бъде лепната едва ли не като фирмен етикет върху един проблемен разговор, продължил повече от два часа. И онова, за което преди 10. ХІ. Вероятно би се твърдяло, че е идеологическа диверсия, сега се прокарва по нов, модерен начин като „политическо манипулиране”, „политически субективизъм”, „политическа и гражданска безпардонност” (все политически, много се държи на това), но съдържанието е все същото.
За кой ли път вече отново се сблъсквам с обвинения почти без нито един аргумент, целещи единствено дискредитирането. Нима това има нещо общо с онази нова нравственост и с толерантността, за които пледира, използвайки този път името на Константин Павлов, г-жа Христова? Бих я посъветвал да реагира на позиции, различни от нейните, не с възмущение и непочтени нападки, както го прави, а с повече аргументи и факти, както го сториха и Елена Фурнаджиева и Александър Йорданов, и Елка Константинова, които между другото бяха зарязали участието си на кръглата маса в София, протичаща същия ден, за да присъстват на честването. Само така мнението на г-жа Христова като на специалист по културните проблеми, какъвто длъжността й предполага да бъде, в тия времена би се приело сериозно.
Петър КРАЛЕВ
Главен уредник на къща-музей „Гео Милев”