Апогеи на безразсъдството

[ad id=“263680″]

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 12, 1990 г.
АПОГЕИ НА БЕЗРАЗСЪДСТВОТО
С вълнение и болка искам да споделя някои негативни явления, които видях с очите си. И все една мисъл се върти в главата ми: „До кога?”…
Неотдавна група туристи проведохме поход през Сърнена гора, от Милево, Мъглижка община, до Колена. Когато стигнахме до местността „Ореха”, на билото на планината, през гъста мъгла водачът ни поведе към широката поляна „Морулей”, северозападно от доминиращия над околността едноименен връх, където през юни и юли 1944 г. партизаните от отряд „Георги Димитров” са водили сражение. Стигнахме до паметника напомнящ за това събитие, но… какво да видим? Паметната плоча бе съборена от постамента и захвърлена на няколко метра от него. Това не може да бъде дело на един, на двама или трима души, защото тя е почти колкото човешки ръст и е тежка. В никакъв случай не може да се предполага, че е „детска игра”. Паметникът не бива да остане така. Все някой трябва да го възстанови.

[ad id=“225664″]
Близо до лобното място на Наталия, северно от Колена, през 1981 г. горското стопанство и туристите изградиха чешма, където утоляват жаждата си излетници, пионери и други, които идват на това място. Високо над чучура скулпторът е изобразил главата на мечка. Поразяващ е фактът, че една част от нея е счупена от човешка ръка. Дали някой не е помислил скулптурата за жива мечка? А от чучура на чешмата отдавна не тече вода. Малкото подхранващо я изворче е пресъхнало. Необходимо е да се извърши ново водохващане, за да бликне студената вода.
Преди няколко години туристите, подпомогнати от горското стопанство, построиха два заслона в местността „Черни връх”, но средата по пътя между града и „Мечи кладенец”. Красивата местност, полянката, зеленината, студената вода и чистият въздух привличат тук много излетници през всички сезони. При лошо време те се подслоняват в заслоните. Но… недобросъвестни хора са откраднали желязната маса, голяма част от ламарината на стените, посегнали са на покрива…
Поразяващо впечатление правят повалените и счупените паметници в старото гробище, намиращо се в югоизточната част на града. Вестник „Септември” вече писа за това. След прочетеното отидохме на гроба на родителите ни. Паметникът бе пощаден, но стотици други бяха повалени или счупени. А изглежда, че и втора „вълна” на насилие над мъртвите души е минала оттук, защото при посещението ни на 4 ноември паметникът бе разрушен. Много от счупените паметници не могат да се възстановят.
Йордан ЙОРДАНОВ