Аз, гражданин на Народна република България… помните ли как завършваше войнишката клетва?

На 18 години младежите влизаха в родната казарма. За 40 дни трябваше да се научат да маршируват, да козируват и най-вече да изпълняват безпрекословно заповедите на висшестоящите. На клетвата виждаха близките си за първи път, а те от своя страна тръгваха от села и паланки здраво натоварени. От дни преди това майки, баби, лели, любими печаха погачи, пилета, кексове, курабии. Пържеха се неограничено количество кюфтета и се бъркаха всякакви трайни салати. Всичко това се подреждаше върху одеяла и месали на някоя поляна, ако времето позволи разбира се. „Мартенците“ си бяха по-привилегировани заради пролетните температури на тяхната клетва. Но в какво и как се заклеваха младите войни преди да попаднат в прегръдките на роднините:

[ad id=“225664″]

Аз, гражданин на Народна република България, като встъпвам в редовете на Въоръжените сили, тържествено се заклевам да бъда честен, храбър, дисциплиниран и бдителен воин, да пазя строго военната и държавната тайна, безпрекословно да изпълнявам законите, военните устави и заповедите на своите командири и началници.
Заклевам се добросъвестно да изучавам военното дело, с всички сили и средства да пазя военното и народното имущество и до последния си дъх да бъда предан на своя народ, на своята социалистическа родина и на народното правителство.

[ad id=“225664″]
Готов съм винаги по заповед на народното правителство да защитя своята родина – Народна република България – и като воин от Въоръжените сили се заклевам да защищавам родината си мъжествено, умело, с достойнство и чест, без да щадя кръвта си и дори живота си за постигане на пълна победа над враговете.
Ако наруша тази моя тържествена клетва, нека ме постигне суровото наказание на закона на Народната република и всеобщата омраза и презрение на трудещите се.