Българчетата са първи по висенето пред екраните

Българчетата са първенци по „висенето“ пред екраните в ЕС. Те прекарват средно по 26 часа седмично пред тях. Това стана ясно по време на пресконференция, свързана с актуалните проблеми на храненето и затлъстяването.

[ad id=“225664″]

В сравнение малчуганите в Холандия стоят пред компютъра едва 14,5 часа в седмицата, докато тези в Белгия – по 15,5.

Според данни от последния Европейски конгрес по затлъстяване България се нарежда на пето място в ЕС по детско затлъстяване.

280 000 българи у нас през 2014 г. са били с наднормено тегло, а само година по-късно броят им е набъбнал до 338 000 души.

[ad id=“236993″]

Според доц. Светослав Ханджиев от Българската асоциация за изучаване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания „Акад. Ташо Ташев“ с такси и закони няма как да се преборим с проблема.

По думите му опитът на страните, които вече са въвели т. нар данък „вредни храни“ показва, че налогът е неуспешен.

[ad id=“238430″]

В Дания например акцизът е наложен през 2011 г., но престои да бъде премахнат. Оказало се, че притиснати от високите цени датчаните предпочитат да пазаруват стоки от съседна Швеция и пак да си купят храната, която желаят. Затова правителството решава, че търпи повече икономически загуби, отколкото да помага на хората да стабилизират здравословното си състояние.

[ad id=“237001″]

Според бившия министър на здравеопазването за периода 1999-2001 д-р Илко Семерджиев ефект може да се постигне само с обучения за здравословното хранене, най-вече инициативи от страна на здравните и образователни власти.

„Децата трябва още от ранна възраст да получават информация какво представлява здравословният и балансиран режим на хранене. Родителите трябва да се опитат да изискват този режим и от училищата“, изтъкна още Семерджиев.

Данните сочат, че 11 европейски държави са приели данък „вредни храни“. Това са Белгия, Дания, Латвия, Финландия, Норвегия, Исландия, Унгария, Франция, Холандия, Хърватия, Ирландия.

[ad id=“263680″]

Дания го отменя поради липса на ефективност, Финландия планира премахване на данък „захар“, а Ирландия го отхвърля още през 2011 заради нулев резултат.

Държавите, които тотално отхвърлят налога са Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Естония, Албания, Италия, Кипър, Литва, Люксембург, Малта, Македония, Румъния и Русия.

[ad id=“218001″]

Според Семерджиев акцизът ще обслужва по-скоро фискално цели, отколкото да има реална здравна полза.

Той допълни, че приходът за държавата ще е около 120 млн. годишно., но в същото време бизнесът ще загуби 300 милиона.

Това ще доведе и до закриване на работни места – от 1500 до 4200 души ще изгубят работата си.

Източник: bgonair.bg