[ad id=“263680″]
Днес се занимавах с овощарство. Подрязвах ябълките в градинката си (тя е 15 декара) и си мислех: „Ето на, това дръвче ще роди около 10 кг ябълки. По силата на помощите за селското стопанство аз трябва да взема около пет цента за всеки килограм. Или общо 50 цента. Или на всичките ми 1000 дървета трябва да получа около 500 евро. Което си е безумие.
[ad id=“225664″]
Не защото е малко или много, а защото въобще не трябва да ми се дава. И половин цент дори. Защото аз няма да продам ябълките на народонаселението с пет цента по-евтино, какъвто вероятно е псевдосправедливия и пак повтарям, безумен замисъл. Нищо подобно. Аз ще си ги сложа в джоба, защото те ми ги дават на мен. Лично. И без условия. И ще започна да мрънкам защо на онези с житото дават повече, да не говорим за онези с кравите. И се чудя дали да не си купя един трактор. Как за какво ми е? Ами за бъдещите блокади разбира се.“
