Ще друсат кючеци или ще играят българско хоро нашите деца?

Малко размисли дали децата ни трябва задължително да танцуват български народни хорá в училище

Преди време 29-годишният писател Димитър Калбуров коментира проекта за въвеждането на българските народни хорá в програмата по физическо възпитание за учениците от първи до дванайсти клас. Младият мъж изрази мнение, че всичко задължително, към което се принуждават децата и тийнейджърите, внася у тях чувство на дискомфорт и ги кара интуитивно да се разграничават от него. В същото време той каза, че има много по-важни неща за подрастващите, като неправилния начин на хранене, затлъстяването, пушенето, наркотиците и т.н.

[ad id=“225664″]

Това е вярно, но говорим за нещо съвсем различно, става дума не само за физическото възпитание на децата ни, но и за запазване на родовата ни култура, както и за усещането да хванеш някого за ръка и да танцуваш под звуците на музика, която е закодирана в гените на българина.

Много по-трудно е да накараш едно по-флегматично дете да скача дълъг или висок скок, да се качи на греда или успоредка, отколкото да заиграе хоро. Нима не знаете, че повечето ученици изобщо не влизат в часовете по физическо и те преминават за повечето просто като свободен час? Вероятно с българските народни танци много от тях ще се върнат в салоните на училищата и особено, ако това обучение започне точно от първи клас.

Във Фейсбук непрекъснато се споделят клипове как гърци във всякаква възраст се събират със стотици и танцуват тяхното красиво и емоционално „Сиртаки“. Тези видеа жънат хиляди „лайкове“ и ние им се възхищаваме, нали?

[ad id=“263680″]

Тогава защо трябва да пренебрегваме една инициатива, която ще върне децата ни към корените им? Защо по цял свят ценят българския фолклор, ритмика, музика, песни? Защо народните ни хорá започнаха да се играят от чужденците толкова масово, че те се обособяват като танц за фитнес, както е „зумба“ например?

Много сме горди с това… А когато в заведенията засвирят дори едно най-обикновено „право хоро“ виждаме колко хора могат да го изиграят. А за огромното разнообразие от всички фолклорни области на България изобщо не може и дума да става. Не го познаваме, не го слушаме, не го танцуваме.

Затова си заслужаваме повсеместните кючеци и ширещото се поклонничество пред чуждите култури.

Имаме ОГРОМНО НАЦИОНАЛНО БОГАТСТВО! И в това, че подрастващите ще го познават, ще танцуват и по този начин ще се възпитават в българщина, не виждам нищо лошо, напротив –  това заслужава да е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО в часовете по физкултура!