Балканджии, македонци и други преселници в Стара Загора

Балканджиите, македонците и другите, за които ще стане дума по-долу, са представители на етнографски групи-подразделения на българския етнос. Те са носители на българско етническо съзнание. Характерни за тях са локални или регионални варианти на българския език /диалектите/ и българската традиционна култура.
Преселването на балканджиите в Стара Загора е следствие на вътрешни миграциони процеси от края на XIX в. Върхът на прииждането им е свързан с индустриализирането на града и появилата се необходимост от разгърнато сградостроителство. Прииждат балканджии предимно от Габрово, Елена, Сливен, Казанлък. Особено се прославят тревненските майстори-зидари /дюлгери/. Имената на мнозина балканджии се свързват с началото на индустриализирането и благоустрояването на Следосвобожденска Стара Загора. От Трявна е Пенчо Кънев Големия от Генчовския род, който строил църквата „Св.Богородица“ в Стара Загора. Свой принос за Стара Загора имат и братя Матееви от Сливен, Пенчо Самсонов от Габрово, братя Станеви от Казанлък, Иван Богданов от Габровско. Значителна част от потомците на балканджиите днес са уважавани граждани на Стара Загора.
Македонците в Стара Загора са също българска етнографска група. Пристигат тук, най-вече след Илинденско-Преображенското въстание – 1903 година и разорителната за българите Междусъюзническа война – 1913 г. Разбира се, по-късно също продължава заселване на македонци. Днес те водят свой организационен живот чрез ВМРО. Участват в политическия, икономически и културен живот на Стара Загора. Преди години македонците, в това число и живеещите в Стара Загора, открито се обявиха против грешките на НСИ в пробното преброяване на населението в България. Те, както и гагаузите и българомохамеданите, незнайно защо, бяха сочени като групи от чужди етноси, т.е. като етнически, а не етнографски групи.
Други етнографски групи имат по-слабо присъствие в Стара Загора. Представени са от шопи, капанци, гагаузи. Има дори представители на банатските българи. Изследванията ми показват, че единично или малко повече в Стара Загора има жители, придошли от почти всички краища на България, следователно има представители на почти всички български етнографски групи. Тази мозайка от български етнографски групи е допринасяла в миналото допринася и в съвремието за обогатяването на бита, културата и душевността на старозагорци. Принос в тази насока има и присъствието на етническите групи /отломък, отрязък от чужди етноси/ живеещи в Стара Загора.
Невена Даскалова, д-р по история