Белоградчишките скали са уникални скални образувания, разположени в западния Предбалкан и обхващат район, дълъг 30 км. и широк 15 км. Този възхитителен природен феномен е изваян от стичащата се дъждовна вода и ветровете в продължение на 200 милиона години, превръщайки безформения камък в скулптури, наподобяващи митични същества, човешки силуети, животни и птици. Наименованията на всяка скална фигура са плод на народното въображение. Флората около скалите включва много ендемити специфични за Балканите и записани в Червената книга на България. Животинският свят е представен от скален орел, бухал, малък лешояд, черен щъркел, вълк, глиган, благороден елен, сърна, сънливец и други. Тези извисяващи се до 200 м скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил използван от древни времена. Крепостните укрепления са строени и доизградени в три времеви периода: Римски (I-IV век), Средновековен (XVII-XIX век) и Османски (1805-1837). Белоградчишките скали са обявени за природна забележителност през 1949 г.
