„Берое“ нокаутира „Белите“

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 25, 1990 г.
ПРОЛЕТНО НАСТРОЕНИЕ НА СТАРОЗАГОРСКИТЕ СТАДИОНИ
Вторият ден на пролетта донесе много радостни вълнения за любителите на футбола в Стара Загора. Победите на отборите на „Берое” – мъже и младежи, и на „Локомотив” идват да покажат, че е намерен правилният път за излизане от кризата, която поразклати доверието към футболисти и треньори.
„А” РФГ – ХХ КРЪГ
„БЕРОЕ” НОКАУТИРА „БЕЛИТЕ”
„БЕРОЕ” – „СЛАВИЯ” – 3:0
Голмайстори: Миренски (27-а мин.) – 1:0, Келепов (34-а мин.) – 2:0, Сивриев (81-а мин.) – 3:0.
Статистиката показва, че „Славия” е отборът, с който „Берое” открай време играе много трудно. В общо 55 мача, играни за първенството, беройци бяха спечелил само 15 и загубили почти двойно повече – 28! Допълнителна психологическа бариера се оказаха в събота и местата, които заемаха двата състава в класацията на „А” група: „Славия” – подгласник на водача, „Берое” – в опасната зона! Обстановката се усложняваше от отсъствието на титулярния вратар Ганчев и на техничния щурмовак Митев. Не бяха малко и онези зрители, които помнеха недотам съсредоточеното съдийство на Любе Спасов точно на срещата със „Славия” през есента…
През първите двадесетина минути най-много работа имаха лекарите. Д-р Бояджиев и Минко Василев влязоха на терена път пъти, а на три пъти там бяха техните колеги от София. Не искам да кажа, че играта бе преднамерено груба и нечиста, но явно още трудно правят разликата между твърда и груба игра.
След двадесетата минута обръчът около вратата на Ананиев методично се затягаше. Особено активни през този период бяха Бончев и Недялков (б.а. – той си остана един от добрите до самия край). Славистите все по-трудно запушваха подстъпите към вратата си. Наслада за окото бе голът на Живко Миренски – играч с голям талант и голямо желание за игра. Той овладя една топка в самия център на игрището и малко в стил „а ла Марадона” преодоля цялата защита на гостите и леко търкулна топката зад Ананиев. Натискът на домакините продължи, за да се дойде логично до втори гол след технично изпълнение на Келепов.
Зрителите очакваха, че след подновяването на играта натискът на „Берое” ще продължи, но се случи точно обратното. Успокоени от добрия си аванс, а и от хаотичната игра на „белите” дотогава, домакините им отстъпиха инициативата. Бончев се умори и рязко намали ефективността си. Калайджиев също се позагуби сред снажните защитници на гостите. Чешмеджиев наистина тича много, но играта му с топка не спореше. В тези тежки за „Берое” минути отлични изяви имаше младият вратар Стойчо Драгов. Това момче за първи път застана на вратата на „Берое” след контузията на Грудев, но доказа, че не случайно преди време бе вратар на юношеския национален отбор. Определено мисля, че неговите ефикасни и красиви намеси дообезкуражиха славистите напълно!
Последният четвърт час бе за беройци и голът на Сивриев, отбелязан в негов стил – с бомбен удар от около 25 метра, само узакони „нокаута” на софийския отбор.
Убедителната победа над „Славия” радва и открива добри перспективи за „Берое” в оставащите десет кръга, но нека в еуфорията, на победата погледнем и малко по-трезво. За инициативата, предоставена без бой на противника, вече стана дума. Почувствува се умора и в някои от водещите играчи. На моменти играта се сбиваше в центъра, а при наличието на едно крило като Келепов това не е най-удачният вариант. С две думи, беройци излизат от есенната криза и по този труден път те трябва да вървят с много търпение и труд.