Бизнес за наивници

снимката е илюстративна

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 29, 1990 г.
БИЗНЕС ЗА НАИВНИЦИ
Ако измамиш някого, те съдят по писани или неписани закони. За бизнеса, като двигател на капиталистическата система, съд няма и експлоатацията на човека от човека е оправдана от законите. Днес политиците ни сочат пътя към капиталистическа Европа, но докато умуват, частният бизнес се настани на пазара и задръсти празното пространство. Амбулантни търговци ти предлагат какво ли не! Просто да им се чудиш от къде и как усвоиха тоя занаят, а нашите търговци за половин век научиха как да не се търгува. Частникът добре борави с принципа: „Според търсенето – и предлагането”.
Ето и няколко примера: хитър търговец продава „Мики Маус” за 1,50 лв., но като видя, че се търси, веднага покачи цената на 5 лева. Виетнамче държи в ръцете си дънково яке и пак талон и иска 200 лева, досущ същите се продаваха по намалени цени за 75 лева. Младеж продава батерии за транзистор по волт и половина за 2 лева едното, а на редовния магазин, когато ги имаше, бяха по 37 стотинки. Младо момиче държи в ръцете си блузка и пола и им иска 200 лева –подобни в магазина за луксозни стоки струват около 100 лева.
Искат търговците, без да се срамуват от цената, молят и нито се обиждат, нито се сърдят, като им кажеш, че е доста скъпичко. Бизнесът си е бизнес, друго е лошото, че новото поколение не познава играта му.
Та, продават хората, без гаранция, без срок на годност, а наивниците купуват ли, купуват. Не са виновни, че социализмът така ги е възпитал – да вярват в цената, в качеството, в срока за годност. Вярват, че не са излъгани. Законите на бизнеса при капитализма са други. Ако стоката струва 50 лева, той ти иска сто, почва се пазарлък и ако търговецът успее да убеди клиента, продава, но в никакъв случай по първоначалната цена. Ето това не познават възпитаниците на социализма. Е, някой може да се възмути: как така ще се повишава цената! Не само е възможно, това е в правилата на играта в новия общ европейски дом, за където сме се запътили.
Димитър СТОЯНОВ
Стара Загора