Благоуханен спомен от Клисура

Знаеш ли занаят, никога няма да загинеш. За основният поминък и за една стара история.

Основният поминък на населението в Клисура е било скотовъдството и свързаното с него абаджийство (производство на вълнени платове). Занаятчиите сами продавали ушитата стока, като пътували далеч извън пределите на Османската империя. Около 1780 г. от анадолските земи е пренесена маслодайната роза. В началото отглеждането й не е така масово. Но след Кримската война, когато настъпват тежки години за абаджийския занаят, все повече домакинства обръщат поглед към чуждоземното растение. Годишно над 600 тона рози се преработват тук, а клисурското розово масло печели признание с високото си качество дори в чужбина.

Павурджиевата къща била една от 80-те къщи с домашни розоварни в Клисура. Днес в двора й са
запазени казаните и огнищата за производство на розово масло. Къщата е построена след Освобождението, на мястото където е бил Павурджиевият хан, по спомени и указания на потомци от Павурджиевия род. В къщата е показан градския възрожденски бит на Клисура от ХІХ в.. Семейство Павруджиеви са имали 16 деца.

Стая на първия етаж пази спомените за голямото семейство. В къщата се пази и евангелието, над което Панайот Волов и Георги Бенковски се заклеват при създаването на първия таен комитет в Клисура.

След опожаряването къщата е възстановена от върху основите си от най-малкия син Петър. Павруджиевата къща е боядисана в синьо – цвета на всички абаджийски къщи в района.

За розоварството:

Брането на рози не е лесна работа. Розопроизводството е много труден процес, защото всяка една
операция задължително се извършва на ръка – садене, окопаване, резитба, бране.  Брането започва сутрин рано в 4:00 часа и продължава най-късно до 10:00 сутринта, преди да се е изпарила росата. Студеното и влажно време запазват ароматите на розите по-дълго време. Това е благоприятно за максималното извличане на розово масло. Във влажно време и розите са крехки, затова се берат (отчупват) лесно. Един розоберач може да откъсне между 40 до 50 кг розов цвят за един ден. Набрания цвят трябва още същия ден да бъда сварен. В миналото са използвали малки казани, в които слагали по 16 кг розов цвят и доливали с вода. Днес казаните са много по-големи.
От 3 000 – 4 000 кг се добива 1 килограм розово масло. А 1 кг розово масло струва 12 000 лв..
В миналото розовото масло също било много скъпо.По онова време един килограм розово масло се е разменяло за два килограма чисто злато. Затова Бай Ганьо ревниво пазил своите безценни
мускалчета с розово масло, когато отивал сам да ги търгува из Европа.