(BO) Вече трети сезон продължават археологическите проучвания на късноантичната и средновековна крепост в местността „Калето“ край село Дебнево

BOBSTH 13:03:32 11-06-2021
NT1302BO.002
с. Дебнево – крепост – археологически разкопки

Вече трети сезон продължават археологическите проучвания на късноантичната и средновековна крепост в местността „Калето“ край село Дебнево

Ловеч, 11 юни /Даниела Балабанова, БТА/
Вече трети сезон продължават археологическите проучвания на късноантичната и средновековна крепост в местността „Калето“ край село Дебнево. От седмица на място работи екип проучватели от филиала на НАИМ-БАН във Велико Търново, с ръководител гл. ас. д-р Стилиян Иванов, след прекъсване от близо 30 години, заяви на пресконференция Иванов. В екипа са още специалист-археолог гл. ас. Светослав Йорданов /НАИМ-БАН/ и доц. д-р Георги Мавров от СУ „Св. Климент Охридски“. Научни консултанти са проф. д-р Сергей Торбатов /НАИМ-БАН, САА/ и проф. д.изк. Константин Тотев /НАИМ-БАН, филиал Велико Търново/.
Крепостта, на площ от 18 декара, е била обект на редовни археологически проучвания в продължение на 14 археологически кампании в периода 1974-1987 г., с ръководител Иван Захариев от тогавашния Национален институт за паметниците на културата, заедно с местните дебневски краеведи – баща и син Пейо и Марин Дулеви, разказа гл. ас. д-р Иванов. Той добави, че към момента, освен проучените над 140 средновековни гроба, са разкрити голям брой архитектурни структури – крепостни стени, жилищни и стопански сгради, производствени съоръжения, които са били консервирани и частично реставрирани паралелно със състоялите се проучвания. Това е спомогнало разкритите тогава структури, отнасящи се към периода на късната Античност и Второто българско царство, да бъдат запазени дори и до днес, макар силно обрасли.
„През 2019 година, когато посетихме мястото, вътрешността на крепостта се беше превърнала в гора, беше се срутил покривът на старата постройка за реставрация и консервация на керамични съдове, а намиращите се вътре стенописи бяха заплашени от пълно унищожение. Тогава се роди идеята да възстановим облика на крепостта“, посочи още гл. ас. д-р Стилиян Иванов.
През 2019 и 2020 г. първоначално е бил разчистен достъпът до най-високата точка на хълма, на площ от 5 декара е било извършено почистване на разкритите и консервирани до момента структури от растителността. Така е бил осигурен достъп до останките на проучените през миналия век източна порта, скула и митологични пещи, с цел тяхното последващо опазване чрез теренна консервация. С помощта на земекопна техника е била премахната част от депонираната пръст по време на предходните археологически разкопки в източната част на хълма. Събрани били няколко десетки метални находки, сред които фрагменти от бронзови свещници и монети от късноантичната епоха, старобългарски ремъчни украси и част от масивна гравирана бронзова дръжка на меч от Х век, както и гривни, обеци и монети от периода на Второто българско царство.
Установено е, че хълмът в местността „Калето,“ е обитаван още в периода на късножелязната епоха, когато там е съществувало тракийско селище. От това време са намерени глинено огнище с овална форма, голямо количество сива монохромна керамика, парчета от съдове, работени на ръка, глинени прешлени за вретено и един фрагмент от питос с отпечатана палмета от IV-III в. пр. Хр.
Върху пласта с тези материали лежат основите на късноантичните градежи. Частично са били разкрити останките на помещения от сгради. В тях е открито голямо количество керамика, лята бронзова фибула, меден кръст, десетки монети от края на IV и втората половина на VI век. Досега са проучени две ранносредновековни старобългарски вкопани жилища от периода на Първото българско царство. Те са без каменна облицовка, с почти квадратен план. Находките, намерени в рамките на тази структура, са три изцяло запазени каменни хромели, бронзови ремъчни апликации, медни обици и един бронзов кръст с Разпятие Христово, които се отнасят към IX-X век, разказа още ръководителят на разкопките. Той добави, че с късния средновековен период на обитаване се свързват разчистените няколко фрагменти от частично запазени вкопани структури с еднолицев каменен градеж – жилища от периода на Второто българско царство.
В повърхностния пласт са открити находки от късното Средновековие – керамична лула и османска сребърна монета, отсечена при управлението на султан Махмуд Първи – от 1730 до 1754 г. Всички находки могат да бъдат разгледани в Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян, посочи гл. ас. д-р Иванов. По думите му, местни жители спонсорират възстановяването на старото ателие за реставрация и консервация на керамични съдове, чийто покрив и дограма са вече изцяло подновени. В бъдеще ще се възстановят и намиращите се вътре стенописи, представляващи копия на сцени и текстове от Манасиевата летопис и Лондонското евангелие.
„Планираните дългосрочни проучвания ще създадат необходимите предпоставки за предприемане на допълнителни консервационно-реставрационни работи, които да доразширят и допълнят вече разкритите и запазени върху над 5 декара архитектурни структури, с цел утвърждаването на обекта в музейната мрежа и туристическите маршрути на територията на Община Троян“, добави Стилиян Иванов.
Възстановяването на достъпа до обекта и активната работа по проучване и социализация са реализирани с ежегодното финансиране от страна на Община Троян и от спечелени проекти по Програмата за теренни археологически проучвания към Министерството на културата. Бюджетът за този археологически сезон е 10 хиляди лева от Община Троян и 26 300 лева от министерството.

/НТ/

Източник: http://www.bta.bg/