(BO) Девет производители са вписани в националния регистър за планински продукт

BOBSTH 11:10:01 28-06-2021
NT1109BO.002
производители – планински продукти

Девет производители са вписани в националния регистър за планински продукт

Перник, 28 юни /Елка Робева, БТА/
Девет производители са вписани в националния регистър за планински продукт, съобщи за БТА служебният заместник-министър на земеделието Георги Събев. По думите му, те са от областите Кюстендил, Благоевград, Кърджали, Враца и произвеждат зеленчуци, плодове и пчелен мед. За планински се считат растителни и животински продукти, чието производство се извършва в планински райони. При животинските е необходимо животните да бъдат отглеждани в планински райони и да прекарат най-малко две трети от живота си там. Билки, плодове, зеленчуци, преработени растителни продукти също могат да бъдат обозначени като планински, когато растенията са отгледани в райони с по-голяма надморска височина. В списъка попадат и пчелни продукти, ако пчелите са събирали нектар и полен само в планински райони.
Около 1/4 от страната ни се счита за планински район, посочи Иванка Статкова – експерт в Министерството на земеделието, храните и горите. Според нея, в категорията попадат териториите с надморска височина от и над 700 метра, също и с 500 метра и наклон на терена 15 процента, както и терени с 20 процента наклон.
За да се помогне на производителите в планинските региони, у нас е въведен незадължителен термин за качество „планински продукт“, посочи Георги Събев. По думите му, планинските райони са с по-трудни, по-екстремни климатични условия. Там по-често има застудявания и вали, снежната покривка се задържа по-дълго. Това ограничава продуктовото разнообразие в сравнение с производството в равнинните региони, отбеляза заместник-министърът. Според него, идеята на термина е върху крайни продукти да се използва еднотипно означение и на тази база производителите да се открояват на пазара. Вярваме, че по този начин ще се увеличи видимостта на производителите в планинските райони, заяви Събев. Той цитира проучване, според което 60 процента от българите са склонни да консумират продукти с гаранции за произхода и особено, ако е свързан с планински район.

ТЪРСЕНЕ НА ДИВЕРСИФИКАЦИОННИ ПРОДУКТИ

Има обществена нагласа за търсене на диверсификационни продукти, които се различават от масовото производство, защото българинът все повече предпочита местното, регионалното, подчерта заместник-министърът. По думите му, подобен избор е част от антиглобализационната вълна, до която се е стигнало по естествен път. И в България, и в Европа има злоупотреба с термина планина, посочи Събев. Според него, много често на опаковката на различни продукти може да бъде изобразен ручей, или върхове, т.е. картина, която да предизвика асоциация за планина. „В народопсихологията най-често планината се възприема като нещо чисто, силно. Респективно стоките, които носят такова означение са с предполагаемо по-високо качество, по-екологични и по-чисти. На българския пазар има продукти, които използват суровини единствено от равнината, но на логото са означени като планински. Това е нелоялна търговска практика“, подчерта Събев. Той заяви, че въвеждането на термина „планински продукт“ цели да се засили контролът върху използване на означението.
Поставено е ограничение и за фуражите, с които животните трябва да се хранят. Задължително условие е при преживните животни 40 на сто от фуража да бъде произведен на място, а при останалите – 50 процента. Идеята е да няма животински обект, който се захранва с фуражи изцяло от равнината, защото тогава добавената стойност за съответния планински регион е по-скоро логистична, обясни заместник-министърът. Според него, терминът за качество „планински продукт“ и означението за биологично производство не са конкурентни. Икономическата логика показва, че благосъстоянието на производителите се повишава в резултат на повишеното търсене, заяви Събев. Той посочи, че терминът е инструмент за популяризиране на продуктите и предоставя гаранция за произхода им от планински район, съответно увеличава добавената стойност. Ползите пък за потребителя са лесна разпознаваемост на продукта, информиран избор при покупка и естествени вкусови качества на стоката.

ПРОЦЕДУРАТА ЗА РЕГИСТРАЦИЯ Е БЕЗПЛАТНА

Процедурата за регистрация е по-лесна от всякаква друга регистрация и е напълно безплатна, увери заместник-министърът. По думите му, е необходимо да се подаде заявление и декларация в Областната дирекция по безопасност на храните. Георги Събев изрази надежда, че повече производители ще се престрашат да използват предложеното лого. „Собственик на интелектуалните права върху това означение и лого е държавата и при достатъчно заявители ще се върви към увеличаване на видимостта“, заяви заместник-министърът. Той съобщи, че в следващия програмен период се предвижда по-голяма подкрепа за подобни термини за производство.
Към 2019 година България става петата страна в ЕС, която въвежда означението „планински продукт“, каза Събев. Той съществува още в Италия, Франция, Австрия, Румъния. По думите му, опити се правят и в Чехия, Словения и Португалия. Събев уточни, че ние имаме национално законодателство в тази посока. „Не е необходимо да чакаме всички държави-членки. Можем да бъдем сред първите. Ако обратната връзка от нашите фермери е, че има нужда от подобряване на законодателството – национално, или европейско, може да се действа в тази посока, да се търсят механизми затова“, категоричен е заместник-министърът Георги Събев. /НТ/

Източник: http://www.bta.bg/