(BO) „Доблест и наказание“ е книга-учебник, от който поколенията могат да се учат на човещина, смелост, достойноство и чест

BOBSTH 08:45:01 12-06-2021
NT1039BO.001 08:45
проф. Вили Лилков – интервю – книга

„Доблест и наказание“ е книга-учебник, от който поколенията могат да се учат на човещина, смелост, достойноство и чест

Видин, 12 юни /Ирена Данаилова, БТА/
„Доблест и наказание – Народният съд и ДС срещу спасителите на българските евреи“ е новата книга, която излезе от печат на издателство „Сиела“. Книгата е издадена с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“. Автор е проф. Вили Лилков, професор по физика и доктор на науките. Дългогодишен ръководител на катедрата по физика в МГУ „Св. Иван Рилски“. Общински съветник и зам.-председател на Столичния общински съвет /1999-2014 г./, и народен представител в 43-ото НС. Той от години проучва архивите на ДС, документите, които са пряко свидетелство за репресивната политика на БКП спрямо националния елит на България след 9 септември 1944 г. и неговото ликвидиране. Среща се с хора, преживели концлагерите, затворите и изселванията и записва техните свидетелства. Съавтор е с Христо Христов на книгите „Бивши хора по класификацията на ДС“ и „Погубената България“.
За новата си книга проф. Вили Лилков, разказа в интервю за БТА, че е посветил на малко известни личности, които са защитавали българските евреи и са им помагали през времето на Втората световна война. След 9 септември 1944 г. някои от тях са убити, други преминават през затвори и концлагери, изселвания, собствеността им е отнета, обявени са за врагове на народа и паметта за тях е заличена, каза авторът проф. Лилков. Не без гордост споделя, че „неоспорим е фактът, че през годините на Холокоста нито един евреин от Царство България не заминава в лагерите на смъртта.“
Премиерата на книгата е на 15 юни /вторник/ от 18:00 часа в хотел „Балкан“ в София. Поканени на премиерата са: Торнстейн Геслер, завеждащ българското Бюро на фондация „Конрад Аденауер“, посланикът на Израел в България Н. Пр. Йорам Елрон, председателят на организация „Шалом“ доц. Алекс Оскар, представители на различни организации, съобщи проф. Лилков.

Следва пълният текст на интервюто:

– Проф. Лилков от какво е продиктуван интересът Ви към архивите на ДС?
– Първоначалният интерес се появи, когато се запознах със собственото си досие за оперативна разработка, заведено от ДС, с основание „за противодържавна агитация и пропаганда“. Към това е добавен и фактът, че произхождам от семейство на „бивши хора“. По класификацията на ДС бившите хора са едни от най-непримиримите врагове на народната власт и те са били следени до 1989 г. Към тях ДС отнася т. нар. царски офицери, индустриалци, търговци, народните представители и дипломати, висши държавни чиновници, богати земеделци, заличени адвокати и др. представители на по-изявената част на българското общество до 9 септември 1944 г. Оказа се, че в архивите на ДС са събрани много документи, които хвърлят светлина върху много забравени събития и дават възможност да научим неизвестни факти за престъпленията на БКП.

– От печат излезе Вашата трета документална книга – изследване, в резултат на дългогодишната Ви работа с архивите на ДС – „Доблест и наказание – НС и ДС срещу спасителите на българските евреи“. Какво е посланието ви към читателя?
– В книгата са представени неизвестни факти за доблестни и просветени българи, които защитават евреите в старите граници на Царство България и им помагат в най-тежките години на Втората световна война. Много от тях стават незаслужено жертва на репресиите след 9 септември 1944 г. – някои са осъдени от народния съд, преминават през концлагери и затвори, имуществото им е конфискувано, семействата им са изселвани, лишени са от право на работа и пенсия. Например от 43-мата народни представители от последното Народно събрание преди 9 септември 1944 г., които подписват писмото на Димитър Пешев в защита на българските евреи, 41 са изправени пред втори състав на Народния съд. Двадесет души са осъдени на смърт и 18 от тях са екзекутирани. Обвинени са несправедливо в различни грехове, включително и в антисемитизъм. Останалите 21 души са осъдени на различни срокове затвор, преминават през концлагери след излизане от затвора и имат нерадостна съдба, включително и техните наследници, белязани с клеймото „бивши хора“.

– Разкажете за някои от тях…
– В книгата е описана съдбата не само на народните представители, подписали писмото на Димитър Пешев. Представено е и делото на петима дипломати от външно министерство – Никола Пецев, Никола Ванчев, Любен Златаров, Хенри Левенсон и Боян Атанасов, които издават транзитни визи през България на хиляди евреи от Европа, които търсят начин да се спасят от гоненията по време на Холкоста. В градовете, в които са изселени по време на Втората световна война, евреите получават подкрепа от много българи в тежки моменти. Хора като предприемачът Георги Рашков от Разград, индустриалецът Стефан Керкенезов от Плевен, народният представител Георги Кендеров от Пазарджик, юристът Неделчо Куюмджиев от Търговище, фабрикантът Кирил Арнаудов от Пловдив и др. могат да бъдат наречени истински спасители на евреите. Полковник Цветан Мумджиев, който отговаря за трудовите еврейски лагери, се е отнасял изключително добре с евреите-трудоваци и получава от десетки свои войници много силна подкрепа пред Народния съд и благодарение на тях е спасен. Отделено е място и за достойните писатели-защитници на евреите като Йордан Ковачев, Стилиян Чилингиров, Христо Пунев, Трифон Кунев, Петър Горянски и др., които след комунистическия преврат са обявени за врагове на новата власт и преминават през концлагери и затвори, следени са дълги години от ДС, творчеството им е обявено за упадъчно и вражеско и забранено и те минават в забрава.

– Успяла ли е комунистическата власт да заличи паметта за тези герои и в дълг ли е съвременна България към съхраняване паметта им?
– Да, в голяма степен, и в това виждам една от моите задачи и в бъдеще. Достойните хора и тяхното дело да станат известни, защото много хора след „девети“ са заклеймени с името фашисти, без никаква вина и животът им е съсипан.

– Колко време Ви отне работата по книгата и кое остави най-трайна следа в съзнанието, което трябва да се помни и знае, да се предава на поколенията?
– Материалите събирам от 2013 г., но в последните две години работата се ускори, особено като получих много материали от различни места в страната, запознах се с близки на хората, за които пиша, получих документи за ролята на ротарианците за спасяването на българските евреи, посетих някои регионални архиви и книгата стана. В интерес на истината много хора ми помогнаха и поименно съм изразил благодарност към всеки от тях.

– Специално място в книгата сте отделили на духовните водачи – спасители на българските евреи – митрополити от Българската православна църква /БПЦ/. Разкажете за това, което е най-впечеталяващо за тяхната дейностЕ
– Отделено е място на достойните български митрополити от Светия синод на БПЦ, които са единни в позициите си в защита на българските евреи, ръководени от наместник-председателя на Синода митрополит Неофит Видински. Тях убедено наричам „морални вдъхновители на спасението“. Проследена е съдбата им след 9 септември 1944 г., когато ДС ги нарича „духовни водачи на реакцията“ – „врагове на народната власт“, „черна реакция“, „мракобесни попове“ и т.н. Никой от тях не се поддава на опитите на ДС да бъде вербуван за сътрудник на ДС и новата власт.

– В книгата си не раздавате оценки и присъди. Изреждате без емоции фактите, писмата, документите, протоколите, казаното от свидетелите. Но ръка за ръка с героите може да се видят и открият личности и хора, които определено са позор за българската история – какво е посланието в тази посока?
– Да четем внимателно историята, да не заклеймяваме прибързано, да вярваме на документи и да воюваме категорично с лъжата и заблудите!

– В заключение – има ли ненаказано добро?
– Вярно е, често за добрините си много хора получават разочарование и неблагодарност, но това в което вярвам е, че рано или късно доброто се връща по неведоми пътища.

– Вярна ли е за нас българите, за днешното поколение, поговорката „толкова знаем, колкото помним“?
– Тази поговрка е валидна не само за българите, а за всички хора, но само мъдрите се стремят да научат повече и да помнят! Това, което трябва да запомним, е че делото на хората, които подадоха ръка на българските евреи в тежките години на гоненията срещу тях, е едно огромно добро дело, което евреите никога няма да забравят!
/НТ/

Източник: http://www.bta.bg/