Ботьо Буков: Как станах преводач

Преди години, наред с всички други блага, социализмът щедро ми предостави и една уникална придобивка – снабди ме с другаря Константин Коняров, един от най-ревностните идеологически бодигардове на Стара Загора (мир на идеологията и на праха му!). Бидейки чедо на свещената работническа класа, той се бе самообразовал и самодипломирал в най-реномираното по онова време учебно заведение – Университета на живота – и поради тази причина държеше под око и въдворяваше света от най-високото възможно място – от камбанарията на носа си.
Та другарят Коняров, изхождайки от самия себе си, често ми развиваше теорията, че талантливият човек можел да стане преводач и без да владее друг език, тъй като знаенето на чужд език било някакво си там учене, достъпно за всеки, докато преводът бил изкуство. Отначало се бунтувах. По-късно го иронизирах. А още по-късно разбрах, че той бе напълно прав.

[ad id=“225664″]

Как се случи това ли? Ето как.
Оставаха още само 28 години до края на миналия век. В двора на фабрика „Наталия” се провеждаше митинг на българо-кубинската дружба. Духова музика, лозунги, знамена, цветя, възгласи, трудови рапорти, поздравителни телеграми, клетви за вярност, публична размяна на партийни прегръдки и целувки и тъй нататък. Но не щеш ли – идва време за отговор на приветствията. Всички са вторачили очи у Compañero Reinol, главата на кубинската делегация. Ала съществува едно непреодолимо препятствие. Видимо, източното полукълбо на тази глава на кубинските другари бе натежало значително повече от западното, въпреки че тъкмо там, в западното му полукълбо, за вечни времена тегнеше синдромът на ненавиждания американски империализъм. Равновесието бе нарушено. Причината – обилните нашенски напитки, които ни поднесоха преди минути.

[ad id=“263680″]

Ами сега?
Все пак, Compañero Reinol успява да ми каже: „Compañero Буков, спасявай ме, аз ще си бъбря, а ти знаеш как да го преведеш!”
И подхваща той с Кастровски патос текста на едно любовно болеро. Много романтични слова! Какво пък – нима българо-кубинските отношения по същество не представляваха израз на извисена междупартийна романтика? И какъв друг по-нежен синоним може да се намери на понятието „дружба” освен думата „любов”, питам аз?
А Compañero Reinol размахва показалец, като набляга на всяка една дума:
„Какви хубави очи имаш под тези две извити вежди!
Под тези две извити вежди, какви хубави очи имаш!
Те искат да ме гледат, но защо ти не им позволяваш?
Но защо ти не им позволяваш даже и за миг да ме зърнат?”

[ad id=“237001″]

Което в мой превод по заводската радиоуредба кънтеше така:

„Скъпи български другарки и другари,
Пристигнахме от 11 хиляди километра, за да приветстваме героичната работническа класа на България и да й предадем горещия братски поздрав на кубинските трудещи се, които, вдъхновени от идеите на марксизма-ленинизма и пролетарския интернационализъм, по примера на съветските и българските си другари, превръщат мечтите си в дела. Нашата дружба е свята и нерушима” ….. и така нататък…
Никога досега за моите творческите изяви не съм получавал толкова бурни аплодисменти. Но нека подчертая най-важното – тъкмо този бе мигът, в който проумях, че вече съм станал истински преводач.