Ботьо Буков: Кой му пикна в манерката?

[ad id=“225664″]

ПРОЗРЕНИЯ

Няма нужда да се хабите, дами и господа, и да четете всичко докрай.
Ще ви рапортувам веднага кратко, ясно и високо: аз! Аз, редник Буков от Стара Загора, проклинащ дните и най-вече нощите си в поделението в Ивайловград, и то тъкмо по времето когато НАТО и американският империализъм хич не се шегуваха със социалистическата ни родина, а постоянно ни провокираха, инфилтрирайки през бодливата държавна тел ту мечка, ту вълк, ту някое друго зверче, което ние преследвахме като особено опасен диверсант.

[ad id=“263680″]

Та след едно такова поредно гонене на Михаля, в дълбоките часове на денонощието редник Буков вече не се кокори в окопите и преспите на Източните Родопи, а спи на войнишкия си сламеник както може да спи пън от бук. Ала едва ли ще се намери такъв пън от бук по света, който да вземе да се опъва на заповедите на младши сержанта Костов, особено когато е пиян и те плющи с колана си. „Стани, вземи манерката – заповядва ми той – и ми донеси вода! И гледай да не пикнеш в нея, защото ще те утрепя”! Слушам. Тръгвам аз бос и гол до другия край на поделението, напълвам манерката с вода и му я нося. „Пийни първо ти, кир, за да съм сигурен, че няма да ме отровиш!” Изпълнявам. Опитва водата и той, а за благодарност получавам такъв зверски удар с колана, какъвто нито един американски империалист не ми бе нанасял дотогава.
– Пикнал си, гадинооо! Вземай друга манерка и марш отново за вода!

[ad id=“238430″]

Този път изпълних заповедта му даже с удоволствие. Застанах чинно пред младши сержанта и без изобщо да ме подканя, издегустирах три големи гълтока от манерката. После услужливо му я подадох. Той я надигна, пи що пи, па ми рече: „Редник Буков, ей това се казва чиста вода! Мене никоя кир не може да ме преметне, така да знаеш!”