Бройлерите и историята – гуша за гуша

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 19, 1990 г.
БРОЙЛЕРИТЕ И ИСТОРИЯТА – ГУША ЗА ГУША
В южната част на Стара Загора, в кв. „К. Ганчев” се издига праисторическата Берекетска могила. Тя е най-голямата селищна могила в България и една от най-големите в Югоизточна Европа. Има диаметър при основата си 200 м и е висока над 20 м.
Във връзка със строителството на телеугоително стопанство на 150 м източно от нея бе открит и проучен единственият засега некропол от ранната бронзова епоха (ІІІ хил.пр.н.е.) у нас. Разкритите 80 гроба ни дават много ценни данни за погребалните обичаи и културата на населението, обитавало нашите земи през тази епоха. Открити са също така и поселения от новокаменната, меднокаменната, и старожелязната епоха (ІV хил. пр.н.е. – 1200 г. пр.н.е.). в тях са открити предмети с непреходна научна и художествена стойност, между които и детска златна гривна от края на Х хил. пр.н.е., която е най-старото злато в света, употребено за накит символична пота, пълна с медна руда и др. От археологическите проучвания е установено, че на това място е имало живот в продължение на около 7 хиляди години.
Всичко това показва, че Берекетската селищна могила е безценен паметник на културата, оценен по достойнство не само у нас, но и в чужбина. Това най-голямо праисторическо поселение е посещавано от учени от САЩ, Франция, Япония, ФРГ, СССР, Чехословакия, Полша, студенти от университетите в Мюнхен, Саарбрюкен, Залцбург и др.
Но изглежда има хора, които не могат да оценят това наше културно наследство и още по-малко имат отговорността да го съхранят за тези, които идват след нас. За да не бъдем обвинени, че говорим общо и по принцип, ще се постараем да проследим хронологически събитията, довели до разрушаването на част от този наш паметник на културата.
Поради това, че дворовете в кв. „Г. Ганчев” са малки и не дават възможност за отглеждане на животни, кметът на квартала Цанко Цанев решава да изведе тази дейност извън неговите граници. Кметството отправя искане до бившия председател на Общинския народен съвет Тотьо Нанев да назначи комисия, която да определи място за изграждане на стопански постройки. Те ще служат за отглеждане на бройлери от лични стопани.
В интерес на истината трябва да кажем, че кметството на кв. „К. Ганчев” се избира място, което е отдалечено от селищната могила и не попада върху културни останки. Но на 3. ІV. 1989 г. назначената комисия се събира. Нейн председател е районният инспектор по опазване на земята Балтов. В нея участвуват още представители на Общинския народен съвет, ХЕИ, РИОПС и др.
Оглеждайки определеното от кметството място, комисията решава, че земята там е плодородна и не може да се хаби за такива цели. Затова се решава пилчарниците да се направят върху югоизточната част на Берекетската селищна могила, която е паметник на културата с наднационално значение. Това решение е взето в грубо нарушение на Закона за паметниците на културата и музеите. В него е казано, че се забраняват всякакви строителни, благоустройствени и селскостопански дейности върху селищните могили и в околността им.
Стопаните, които ще отглеждат пилета, наемат булдозер, изравняват терена, започват да копаят траншеи и набиват траверси. Три от общо шестте пилчарника са построени частично. При направения оглед на терена от специалисти на Историческия музей в Стара Загора е констатирано, че на това място са нарушени културните пластове на селищната могила. Виждат се разбити глинени мазилки, фрагментирана керамика, оръдия на труда и други много ценни експонати.
За това грубо нарушение на законите в нашата страна не можем да виним стопаните, които искат да отглеждат пилета и от незнание строят върху паметник на културата. Но така ли стоят нещата с назначената комисия? Може ли да се предположи, че държавни служители от авторитетни ведомства не познават законите? Не знаят кое е паметник на културата и кое не е. но ние сме повече склонни да приемем другия вариант, за пренебрежителното отношение на някои хора към културно-историческото ни наследство. Вероятно тях ги е ръководила максимата: голяма работа, какво толкова става, бройлерите са по-важни от историята! Тук можем да запитаме къде е кметството на кв. „К. Ганчев”? Защо то се съгласява с лека ръка да бъде променено първоначално избраното място? Нима в нашата земя всяка педя земя е обработена и оползотворена, та стигнахме и до паметниците на културата? Не знае ли кметът Цанко Цанев, че негово задължение е да опазва и поддържа паметниците на културата на територията на кметството? Като рецидива от недалечното минало звучат призивите към музейните работници да си затварят очите, да не се раздухва случаят, да не се осведомява Националният институт за паметниците на културата. Идват избори, хората ще се обидят, вложили са средства, труд и т.н. Или казано с други думи: служителите на музея да не си гледат работата, за която обществото им плаща.
Не искаме да бъдем разбрани неправилно. Нямаме нищо против нелекия труд на тези хора, които отглеждат животни, за да бъде по-богата нашата трапеза. В случая те не носят вина за извършените нарушения. Следователно тези, които са разрешили строителството, следва да поемат своите отговорности и да им заплатят вложения труд и материали.
Случаят е крайно неприятен и за съжаление не е единствен. Нихилистичното отношение към богатото ни културно-историческо наследство не спомага за издигането ни като културна нация.
Петър КАЛЧЕВ