74 удара с пръчки. Как ЕСПЧ спря екстрадиция на грузинец от България в Иран

Грузинец на 65 години е задържан при пристигането си на летище София през декември 2016 г. Причината е, че се издирва с червена бюлетина на Интерпол по обвинение за кражба на 50 000 евро, повдигнато в Иран, откъдето той бяга в края на септември същата година.

Шест месеца по-късно той е на прага на екстрадицията, след като искането на азиатската страна последователно е уважено от Софийския градски съд и Софийския апелативен съд. Въпреки че между България и Иран няма договор за правна помощ.

Решението на магистратите се основава на уверението на иранските власти, че „лицето няма да бъде обект на изтезание или нечовешко отношение“. Посочено е, че за това престъпления задържаният може да бъде осъден на между шест месеца и три години затвор.

Тогава се намесва Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ), който спира процедурата до окончателно произнасяне по казуса. Оказва се, че българските магистрати са пропуснали една съществена подробност в обвинението срещу грузинеца, чието име се споменава само с инициалите Г.С. Иранският Наказателен кодекс предвижда за подобна кражба не само до три години затвор, а и 74 удара с пръчки.

Българските власти не са го предупредили, че може да бъде бичуван
„Съдът отхвърля възраженията на правителството за недопустимост на жалбата поради това, че жалбоподателят не бил изложил доводи за риска да бъде подложен на изтезания в Иран. Той отбелязва, че самите власти не са предоставили на него и на адвоката му достатъчно релевантна информация относно грозящата го опасност от изтезания, уверявайки го, че тя не съществува“, се казва в решението на Съда в Страсбург за спирането на екстрадицията, публикувано на сайта на Висшия адвокатски съвет.

Европейските магистрати цитират редица доклади на различни неправителствени организации, разглеждащи „практиката за налагане на физически наказания в Иран, изразяващи се в ампутация на крайници, ослепяване и бичуване“.

Освен това ЕСПЧ подчертава, че в българското законодателство са предвидени хипотези „за недопустимост на екстрадицията при опасност от налагане на унизителни или нечовешки наказания“. В подкрепа на това заключения се припомня, че страната ни вече два пъти е отхвърляла искане за екстрадиция от Иран „поради получена международна закрила“.

В решението се отбелязва още, че българските съдилища са удовлетворили искането на иранските власти, позовавайки се на презумцията, че грузинецът е заплашен единствено от затвор. „Макар че информацията, с която са разполагали, не е била достатъчна, за да им позволи да заключат, че няма да има реален риск жалбоподателят да бъде осъден и на бичуване, ако бъде екстрадиран в Иран“.

„Дълбоки опасения относно надеждността на информацията на иранските власти“
„Колкото до уверението на иранските власти, че жалбоподателят няма да бъде подложен на това наказание, то, според ЕСПЧ, не може да се счита за достатъчно, поне поради две причини. Първо, в искането за екстрадиция е пропуснато да се уточни, че чл. 656, алинея 4 от иранския НК предвижда не само лишаване от свобода, но и бичуване като вид наказание. Това поражда дълбоки опасения относно надеждността на информацията на иранските власти по този въпрос. На второ място, изглежда, че тези органи не считат бичуването и други форми на телесно наказание за нечовешко или унизително като се вземе предвид официалната им позиция по повод Годишния доклад на Комитета по човешки права на ООН от 2018 г., в която те заявяват, че считат бичуването за легитимна форма на наказание, което е „тълкувано неправомерно от Запада като… унизително”.

Затова Съдът в Страсбург приема на 4 април тази година привременна мярка по отношение на грузинеца Г.С. и посочва на българските власти да спрат процедурата по екстрадирането му до излизане на окончателно решение по делото или ново разпореждане.

Иван Дарийков