За какво гласуваха българите на 4 април

            Известно е, че  в политическите избори опонентите, или по нашему противниците,  се представят пред публиката със своите прожекторни виждания и намерения за бъдещата си политика при управлението на страната, ако бъдат избрани. И гражданите избиратели се запознават с тези политически конкурентни програми, обсъждат ги и решават да дадат доверието си на тази или онази политическа сила.

            Ето за какво се гласува на парламентарни избори!

            Какво представиха в този смисъл партии и коалиции на своите потенциални избиратели в дните преди изборите?

            Да започнем с най малката политическа сила – „Изправи се! Мутри вън!” Ако направим една идейно-политическа дисекция на нейния състав ще установим, че тя е сложно образувание от минимум три гравитиращи към общност политсубекта. Най-авторитетна е групата на Отровната троица, която представлява участващите в протестите по софийските улици и булеварди през 2020 г. Очаква се да са събрали многохилядните искания на няколкохилядното множество, да са ги обобщили и подходящо редуцирали, за да изразят в крайна сметка собствените им, на тези героични яйцехвъргачи, мераци и амбиции. На втори място се забелязва една бивша активна парламентаристка от времето, когато БКП все още не беше станала БСП. За нейните въжделения и нови страсти все още се мълчи. Умно мълчи и тя.

            За припознатата като лидерка на най-активните днешни парламентаристи започвам на нов ред. Става дума за Костинбродската дева, за създателката на движението „Системата ни убива”, която и така не обясни какво значи този в днешно време и в условията на пандемията научно-политически термин „система”. Нейсе. Та тази дама има своите готови лозунги и не пропуска да ги крещи, а понякога да ги натяква на слушателите. Помня крясъка  „Оставка!”, помня вечното й недоволство от ЦИК, която не уважавала нейните претенции да стане кмет на София, помня празните й приказки за корупцията на еди кое си правителство и мн.др. Система от политики, икономически мерки, палитра от социални подобрения тя не представя. Но непрекъснато показва колко в активна и успешна. Сега тя е нещастна, защото ако в изборите за София нейните избиратели бяха впечатляващо много, в последните избори въпреки кръвта на партньорите й, нейната група е избрана с трагично ниска подкрепа. Така е когато на хората се показва само озъбена мутра.

            За прословутата софийска десница не ми се говори. Разни ококорени мухльовци, като работеха за нейното себеутвърждаване  я натикаха в небитието. Питам се дали някогашния ефективен икономист не би искал когато го няма  него, да ги няма и тях.

            И идва ред да кажа нещо за великия реформатор на българското правораздаване. Той несъмнено едно иска и повтаря – долу гл. прокурор Гешев! Но защо? Заради следствените богаташи ли, или заради арестите на президентски чиновници, или заради арестите на руските шпиони, или заради Божков. Не, казва той, само за доброто на народа. Браво! Впрочем да не допусна – и реформатора на правосъдната система няма своя стройна политическа перспектива  и той не е успял да привлече симпатизанти с политически уловки и празни обещания. Излъчени на парче.

            Партията на българските турци е последователна, когато друго не й остава. Жалко е това. Не трябваше да я докарват до тази пълна изолация. Та тя не е партия на задграничните турци, а на български граждани.

А има явно или не  регистрирани партии за дружбата с Русия, например. Какво мислят патриотите или в този аспект те не са чак толкова патриоти. Хм!

            За комсоциалистите няма какво да се каже. Те имат ореола на борци за социална справедливост и друго не е необходимо. Признава им се някой и друг проблясък на здравомислие, когато революционния плам в очите и омразата в гласа на техния лидер е случайно затихнали.  Не може да се отрече, че са на  100 и кусур години; трудно ще бъдат отлепени от този образ. Имат си традиции. Произвеждат непрекъснато визии и опорни точки, но не могат да ги обосноват или покажат как ще ги изпълнят. Винаги са били лаладжии. За това им намаляха и избирателите.

            Дойдохме си на лафа най после. Ето това е партията на късото неандерталче и дългия мислител и мъдрец, който малко говори, но много знае, умува и прави. Бъдещето на България  е тя. Партия обвита в тайнственост, мълчание и конспирация. Говори се за трансфери и парични дарения  (напред и назад) и се посочва „Системата ни убива” и техния автомобил, например. Хората гласуваха за нещо, но какво е то. Бог  само знае.

            Накрая е скучната част. Били гласували заблудени българи за ГЕРБ. Но е сигурно, че не за Бат Бойко. С тия кюлчета и пищови по нощното си шкафче, с тези грозни думи по адрес на свои и чужди, с тези хвърляни от Джипа пачки без разписки и подпис в кочана, той не може да очаква признание за отрицателната безработица, за ръста на заплати и пенсии, за  активното индустриално производство, за новите модерни предприятия в страната, за международното признание на верните крачки във вярната посока на страната, за доброто временно регулиране на пандемията, за …, за …, за …, и още много за.

            Очаква се, че българите със здрав разум ще признаят, че ЕДИНСТВЕНО гласувалите за ГЕРБ са гласували за нещо, а не  за някого. Това нещо се вижда ако искаш. Аз го виждам на всяка крачка и му се радвам, и го приветствам. И го желая.

            Няма да бъда коректен ако не призная, че гласоподавателите на комсоциалистите също са гласували за опорните точки на Изпълнителното бюро. В проява на партийната им 100 летна дисциплина, възпитана със страх и терор. Не вярвам да е имало такъв, който да е мислил за председателя когато гласува, след всичко това което донесе тя на партията си, за която знаем, че е безгрешна.

            Гласувалите за последните три  „партии на протеста” и за ИТН, както вече доказах, не са гласували за политически програми или за идеологии, защото не им бяха представени такива. Те гласуваха за тези които ги олицетворяваха и им говореха лозунгите си и празните си обвинения, което търпимия народ на осъжда. Така както в Русия никой не осъжда на улицата пияния мужик. Обществена търпимост.

            Но накрая се вижда, че заглавието горе е неправилно формулирано. Верният въпрос би трябвало да бъде: „За КОГО гласуваха българите на 4 април”

(Visited 2 times, 1 visits today)

error

Харесва ви статията? Споделете,моля!