„Бялата зона“ на самовластието

[ad id=“225664″]

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 15, 1990 г.
„БЯЛАТА ЗОНА” НА САМОВЛАСТИЕТО
В СВИНЕКОМПЛЕКСА В ГРУДЕВО СЛЕД ОТСТРАНЯВАНЕТО НА НЕГОВИЯ ДИРЕКТОР, ИЛИ ЗА МИНАЛОТО НА ЕДНА МИНИ ДИКТАТУРА ● РАЗКАЗВАТ ОЧЕВИДЦИ И УЧАСТНИЦИ
Хроника на конфликта. До 21 януари т.г. конфронтацията между ръководството и колектива на свинекомплекса в Грудево е била скрита. Но на тази дата се провежда изборно профсъюзно събрание, на което хората избират за профсъюзен председател не човека, посочен от директора. „Войната” е обявена: на 26 януари при опита на новоизбрания председател да вземе протокола от събранието от стария се стига до размяна на удари.

[ad id=“238430″]

Притичалите служители преустановяват боя.
Няколко дни по-късно следва друг ход под диктовката на директора: прави се опит в свинекомплекса да бъде основана секция на НФТ „Подкрепа”. Въпреки оказания натиск в групата се записват едва петнадесет души – самите представите от независимата федерация разбират за инсинуацията. Следва известно затишие, през което време директорът е болен. Идва се до събранието от седми февруари. На него колективът гласува вот на недоверие на директора Иван Узунов и главния икономист и бивш председател на профсъюзната организация Живко Петров Койнов. Но за двамата явният намек, че са нежелани повече в свинекомплекса, не означава нищо. Основан е стачен комитет по инициатива на целия колектив.

[ad id=“263680″]

Неговите искания бяха публикувани във вестника през миналата седмица: ако двамата ръководители не си подадат оставките, обявената от 13 до 19 февруари символична стачка ще премине в действителна от 7.30 часа на 20 февруари, като бъде спрян притокът на вода, храна и необходимото електрозахранване на 20 000 прасета. Категоричността на колектива е поводът в предприятието да пристигне председателят на обединението, който приема оставката на директора.
Подробностите. И така, при нашето посещение на 16 февруари, предизвикано от настоятелността на стачния комитет, бурята вече беше отминала. В кабинета на бившия директор ни посрещат няколко души с репликата: „…Тъкмо разграждаме командно-административната система…”. Казаното не беше само в преносен смисъл, но и в буквален. Купчината кабели и множеството бутони за звънчеви инсталации току-що бяха свалени от бюрото и двете маси. Монтирани на скрити места, те са позволявали от почти всяко място в стаята да бъде повикан нужният за момента специалист или служител. Това е само първият щрих…

[ad id=“232523″]

Ганчо Рачев, партиен секретар: „Стилът и методът на работа на директора бяха авторитарни. И ако преди 10 ноември то беше нормално, днес вече хората гледат и мислят по друг начин. Не може с грубости и интриги да се ръководи едно предприятие. Създаването на конфликти между главните специалисти и по принцип сред хората от колектива му позволяваха да държи всички в страх и подчинение.
Чрез монтираната към централата подслушвателна уредба от мястото на секретарката и неговия кабинет бяха подслушвани всички вътрешни телефонни постове в предприятието. Ние знаехме за това и обикновено в разговорите си премълчавахме много неща…”
Руси Радев, енергетик и председател на стачния комитет: „Сега открихме, че предприятието е плащало за два телефонни поста за пряка връзка с глада, които са били поставени в кабинета на директора. По списък се водят на някаква ферма, но дотам няма прекаран телефонен кабел… С тях в стаята си той е имат три телефона за пряка връзка с града…
Наложена от него практика беше в предприятието да се правят парични санкции без заповед. Под диктовката на директора главният икономист записваше имената на наказаните, сумата и мотивите. В откритата от мен тетрадка става ясно, че за по-малко от три месеца общата сума от наложените санкции възлиза на стойност 4 262 лева… Сред мотивите за наказания можете да прочетете, че те са налагани за „предаване на фасони”, „за незатваряне вратата на тоалетната в административната сграда”, „за недоставения навреме мокет за кабинета на директора” и др… Всички знаеха, че в предприятието се гледаха две негови кучета, като се хранеха със специално месо – дроб и бут от прясно заклани прасета. За тях се грижеше и служител, получавайки възнаграждение за това…”
Една нематематическа задача. Тя се роди по време на разговорите ни в кабинета на директора. От направената справка стана ясно, че през миналата година от специалния контингент месо, определен за стимулиране на колектива, са били продадени 34 тона по цена 2 лева. На месец на член на колектива се полагат по осем килограма, а в предприятието работят 140 души. Елементарното пресмятане показва, че за годината общото количество месо не би трябвало да прехвърля 14 тона, а то е 34… Пита се: къде са останалите 20 тона? Дори да се приеме уговорката, че за услугите на партньори и клиенти са били продадени още 10 тона, пак остава огромно количество, закупено от кой знае кого. Математиката свършва дотук, нататък нещата придобиват друга логика. Може би контролните органи си струва да си поблъскат главата над тази нематематическа задача.
Вместо коментар. Зад бюрото на директора по лавиците на библиотеката все още стояха многото томове от събраните съчинения на Тодор Живков. Небрежност ли беше това или нещо друго? Чутото в свинекомплекса показва, че тук добре са се прилагали уроците на „вожда” и „учителя”. Телените бодливи заграждения и строгите хигиенни мерки около тази наречената „бяла зона” са били удобно прикритие, зад което дълго след 10 ноември е продължило да се разпорежда самовластието: Но само тук ли?…
Павел КЪНЕВ