Чиста къща – пропилян живот?

12 хиляди часа от живота (средностатистическия) си жената прекарва в чистене на дома си. Проблемът е, че в 21 век огромната част от жените работят наравно с мъжете при същата степен натоварване и стрес. Заслужава ли си? Зависи от коя страна на метлата гледате

Тази публикувана от Edna.bg статия е развихрила духовете – коментари, коментари… Крайни и не толкова мнения…

Ще е интересно вие – читатели на ЗАРАТА, как гледате на нещата. От кой тип сте?

Има жени, за които чистата къща е равносилно на подреден живот. Те не могат да заспят, ако чиниите не са измити, подът не е забърсан и възглавниците не са в правилния ред.
За тях мръсотията е личен враг и се опитват да я унищожат с всички възможни средства.
Безпорядъкът пък е бедствие, от което трябва да бъдат спасени всички. И се започва едно чистене и подреждане от мига, в който пристъпят къщния праг докато заспят уморени, но доволни часове по-късно.

Разбира се, в жертва на чистотата падат собствения комфорт на жената, спокойствието на семейството й (Иване, вдигни си чорапите веднага от пода. ВЕДНАГА, чуваш ли), ръцете ѝ, които се превръщат в шкурка заради препаратите и всичките ѝ останали интереси, за които на нея просто не ѝ остава време, защото чинии за миене винаги има.
„Не мога да си почивам, ако около мен е разхвърляно. Дори да съм супер изморена, първо подреждам и после сядам на дивана“, разказват жените от този тип.
„Не мога да изляза, ако не съм изчистила. По-скоро ще закъснея за среща, отколкото да затворя вратата, а в кухнята да имам неизмити чинии“- друг „чистофайнически“ цитат.
Не мога да понасям мизерия“, казват те, визирайки едно неразтребено легло и малка купчинка несгънато пране.

Само и единствено благодарение на такива жени все пак има някакъв домашен ред.
Защото другата група жени, онези, за които всичко друго е по-важно от парцала и кофата, не могат да се начудят на тази всеотдайност към нещо толкова неблагодарно като чистенето.
Домакинската работа никога, ама наистина никога не свършва. Прекрачиш ли прага на дома си, вече има обувки за подреждане, чанта за слагане на място и продукти за сортиране в хладилника.
„Не робувам на дома си, той трябва да робува на мен“, казват тези жени и спокойно мятат дрехите си на стол в спалнята, просто защото не им се сгъват отново.
Този тип жени – не можем да ги наречем немарливки, защото обичат чистотата и реда, смятат, че чистенето винаги може да почака за сметка на книгите, приятелите, преживяванията, съпруга, времето с децата.

Та те обичат реда. Дори чистят, когато е наложително. Но не смятат, че печката заслжава 30 минути от единствения им живот.
Тези жени обикновено чистят експедитивно когато очакват гости или когато другото, което имат да правят, е ужасно неприятно – учене за изпити, завършване на проект, излизане с досадни роднини или подобно.
Тогава те са във вихъра си. Бършат прах от праговете над вратите, разпухват възглавници и гладят чаршафи до изнемога.
Но това не е и никога няма да бъде обичайното им състояние.
Вечер предпочитат да поиграят с децата, докато сготвят нещо набързо, след вечеря обсъждат най-новия филм на чаша вино или четат книга, вместо да висят като наказани в кухнята, за да мият чиниите, а сутрин след тях къщата изглежда така, сякаш е минало малко торнадо.
И са щастливи от това, за ужас на чистофайниците, които не разбират как щастието може да вирее в неподредена къща…

А въпросът, който всички си задават, е „да чистиш или да живееш“?