Coface свива очакванията си за световния БВП с близо 1 процентен пункт

Coface свива очакванията си за световния БВП с близо 1 процентен пункт

Снимка: Dhiraj Singh/Bloomberg

Глобалната компания за оценка на риска Coface завиши оценката си за последствията върху световната икономика. Продължителен военен конфликт в Европа или евентуална нова ескалация ще окажат отрицателно въздействие от -1 процентен пункт върху световния БВП през 2022 г. спрямо предварителната прогноза за ръст от 4,1%.

Очакванията са Украйна да изпадне в историческа рецесия поради спиране на много дейности по време на войната. Едновременно с това руската икономика също ще бъде силно повлияна от западните санкции. Напускането на повечето западни компании и мерките, предприети от местните власти в отговор на санкциите, за да ограничи обезценяването на рублата, са само част от факторите, които оказват негативно въздействие върху Русия.

Според експертите от Coface през 2022 г. търсенето на природен газ в Европа следва да бъде приблизително с 6-7 пункта по-ниско спрямо 2021 г. поради по-мекото време и екстремните нива на цените. Това ще помогне за намаляване нуждата от внос от Русия. Спадът на европейското търсене, съчетан с допълнителни доставки на втечнен природен газ (15 млрд. куб. м., обещани от САЩ) и тръбопроводни доставки от някои съседни страни като Норвегия или Алжир, предполага, че около 100 млрд. куб. м. руски природен газ все пак ще трябва да бъде заменен. Това представлява близо 25% от общото европейско търсене през 2021 г.

Още по темата

„Ако домакинствата намалят нуждите си за отопление на газ, 20 млрд. куб. м могат да бъдат спестени, което би довело до окончателен недостиг от 50 млрд. кубически метра (близо 3% от потреблението на първична енергия в ЕС). Приемайки енергийна еластичност на БВП между 0,6 и 0,75 пункта чрез пострегресионен анализ, можем да предположим порядъкът на крайното въздействие върху показателя на ЕС да възлезе на близо 2,5 пункта на база цялата година“, съобщава Пламен Димитров, управител на Coface България.
 
Европа в смут

Експертите на Coface прогнозират, че нестабилността и несигурността от конфликта ще натежат върху инвестиционните решения на бизнеса, тъй като финансовото му състояние вероятно ще се влоши значително. Това ще бъде следствие от покачващите се производствени разходи.

Освен страните от Централна и Източна Европа, които имат важни икономически връзки с Русия, страните от Западна Европа също са сериозно изложени на риск поради силната си зависимост от руски изкопаеми горива. Германия и Италия, чиито икономики са най-зависими от руския газ, вероятно ще бъдат силно засегнати. Експертите на Coface прогнозират отрицателно въздействие от 1,6 пункта върху растежа на БВП в двете страни. В останалата част на Европа въздействието вероятно ще бъде по-слабо, но все пак осезаемо.

Макар че ударната вълна ще бъде усетена по различен начин и в различно време в отделните части на света, страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) вече изпитват последиците от войната. Външнотърговската зависимост от Русия е особено голяма за Прибалтийските страни (например общият износ и внос с Русия представлява 15,1% от БВП на Литва през миналата година), които се очаква да пострадат пряко от руския икономически спад. През март, въпреки правителствените мерки за ограничаване на въздействието, няколко държави от ЦИЕ регистрираха двуцифрена инфлация: Естония, Литва, Чешката република, Полша и Румъния.

За да се опитат да ограничат инфлацията, централните банки от ЦИЕ продължиха да затягат паричната политика. От началото на руската инвазия в Украйна централните банки на Чехия и Румъния повишиха лихвените проценти с 50 базисни пункта, на Унгария – с 200 базисни пункта, а централната банка на Полша вече проведе две повишения, общо със 175 базисни пункта. След поевтиняването си в края на февруари чешката крона вече се възстанови до стойността си от януари 2022 г., докато полската злота и унгарският форинт остават малко по-слаби, съответно с ~2% и ~5%.

Засега, без да има прекъсване на газовите потоци, но с много високи цени, най-засегнатите страни в Европа са тези, които са най-зависими от газа, независимо откъде идва. Това е още по-вярно, тъй като всички страни в еврозоната са силно взаимозависими, а сред страните, които са най-зависими от газ – и по-конкретно от газ от Русия – са първата и третата по големина икономики в нея – Германия и Италия.

Ключовата германска производствена промишленост, по-специално автомобилната, химическата и металургичната, са силно засегнати от прекъсването на веригата за доставки, недостига на суровини и високите цени на енергията. През март бизнес очакванията отбелязаха исторически спад, дори по-силен от този в началото на пандемията.

Според оценките на Coface за двете държави се очаква силно отрицателно въздействие от 1,6 процентни пункта. В останалата част от региона въздействието ще бъде по-слабо, но все пак значително, като често ще надхвърля 1 процентен пункт. Като доказателство, че дори страните, които са най-малко зависими от руски енергоизточници, ще се сблъскат с понижение, прогнозата за производството в промишлеността във Франция отбеляза втория по големина спад в историята (изпреварен само от април 2020 г.), а ценовите очаквания достигнаха рекордно високи стойности през април. Очаква се някои държави, като Испания и Нидерландия, да пострадат от още по-силно ускоряване на инфлацията, тъй като около половината от домакинствата имат договори за променлива енергия, което ги прави особено уязвими. Последната страна е още по-засегната, тъй като 71% от холандските домакинства използват природен газ за отопление.

Никой регион няма да бъде пощаден от инфлация и прекъсвания на веригата за доставки

Войната ще има значително отрицателно въздействие и в САЩ, където Федералният резерв ще бъде принуден да увеличи лихвените проценти повече от първоначално очакваното, което ще има огромни последици за останалата част от света. Както при всяко значително затягане на паричната политика от страна на Фед, повечето развиващи се пазари наистина ще трябва да последват примера му, за да избегнат отлив на капитали и обезценяване на валутата – особено тези с големи дефицити по текущата сметка и/или висок краткосрочен външен дълг. Наред с това политическият риск значително нарасна на фона на пандемията: този въпрос ще остане по-актуален от всякога, тъй като затрудненията с доставките и рязкото покачване на цените на храните вероятно ще подклаждат социално напрежение.

Струва си да се отбележи, че балансът на рисковете е ясно наклонен надолу, тъй като се натрупват проблеми, най-вече възобновяването на случаите на COVID-19 в Китай, което ще подхрани както глобалния инфлационен натиск, така и нарушенията във веригата на доставки. В такъв контекст изборът, пред който са изправени паричните власти в момента, вероятно е колкото труден, толкова и решаващ, в среда, съчетаваща десетилетия наред висока инфлация, необходимост от фискална свобода на действие и много високи равнища на публичния и частния дълг.

Тъй като икономическите последици от войната в Украйна ще се проявят главно от втората половина на 2022 г. нататък, те очевидно ще се отразят върху данните за растежа на БВП за 2022 г., но още повече върху тези за 2023 г. и след това – по-дългосрочни перспективи, които ще бъдат разгледани в следващия „Барометър“. С други думи, вероятно ще има дълбоки белези и, освен човешките жертви, и икономическите последици ще се усещат години след края на тази нова война на европейска земя. Макар че все още е твърде рано да се прогнозира как ще се преустрои световната икономика след поредните сътресения, за които става дума в началото на 2022 г., все още важи схващането от началото на пандемията: светът се е променил и нищо вече няма да бъде същото.

https://www.investor.bg/

(Visited 6 times, 1 visits today)

error

Харесва ви статията? Споделете,моля!