„Да бъдеш аполитичен сега е безнравствено, аморално“ – интервю с проф. д-р Жельо Желев пред в. „Септември“

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 31, 1990 г.
Председателят на СДС проф. д-р Жельо Желев пред в. „Септември”
„ДА БЪДЕШ АПОЛИТИЧЕН СЕГА Е
БЕЗНРАВСТВЕНО, АМОРАЛНО”
-Доктор Желев, предполагам, че имате основание да бъдете доволен, както впрочем и всички ние. На кръглата маса бе намерена формулата на разбирателството. Как бихте коментирали това?
-Ние се радваме, че в края на краищата основните искания на Съюза на демократичните сили бяха прокарани. Ние се борихме и за Велико Народно събрание, което в началото не се приемаше, борехме се за удвоен състав на Великото Народно събрание, което също не беше по вкуса на официалната делегация на БКП. Борехме се за избирателна система, която действително ще даде възможност да представи една вярна картина на настроенията в страната, на стремежите на българския народ (става дума за смесена система). Вярно е, че в началото ние държахме на пропорционалната система, но след това се получи известна еволюция. Това не е отстъпление от наша страна. Просто след многократни проигравания на възможните варианти, включително и на компютър, ние разбрахме, че смесената система е най-подходяща за Съюза на демократичните сили и общо за демократичния процес, кой в момента протича в България.
-Продължавате ли да се съмнявате в коректността на Българската комунистическа партия, след като постигнахте споразумения по основни проблеми, въпреки немалкото трудности?
-В някои отношения, да. Сега да се говори за Българската комунистическа партия като нещо хомогенно, компактно е вече много трудно. В нея гъмжи от фракции, както знаете, АСП се отцепи от нея като самостоятелна социалистическа партия. АСО съществува като фракция, „Път към Европа” също са с отделна платформа. Вън от тия официално оповестени фракции съществуват и много силни и различни течения в самата комунистическа партия. Има живковисти, има старосталинисти, които нищо не са забравили. Разбира се, тяхното влияние е сравнително малко, но в провинцията тези слоеве присъстват и се чувстват. Провинциалната номенклатура, поне, голяма част от нея, е с такива проживковистки настроения. И не само по националния въпрос. Но и в редица други отношения. Тя например не може да си представи, че комунистическата партия може да бъде взета от една демократична опозиция, че в България могат да станат дълбоки промени, и то по мирен, културен, цивилизован начин, без насилие, без кръв. Техният девиз продължава да бъде „С кръв сме я взели, с кръв ще я дадем”. Това са хора, които наистина нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили. Но аз се надявам, че тяхното влияние, дори и в комунистическата партия, далеч не е така голямо, както беше някога.
-След 10 ноември какви промени настъпиха във Вашите възгледи и убеждения, в каква посока еволюираха те? Има ли нещо, което в самия Вас да Ви изненадва?
-Вие ме предразполагате към изповед. Аз трябва да ви кажа, че знаех, че всичко това ще стане. Рано или късно цялата тази система трябваше да се срути, тъй като тя „поначало е изградена на нелогични, на противоестествени основи”. Още от самата икономика. И най-важното, тя се опираше на лъжа в самите основи. Първото твърдение, че собствеността е общонародна, че е социалистическа и прочие, че държавната собственост е общонародна, беше първото лъжливо твърдение, първата лъжа- оттам вече в цялата надстройка се наслагваше и се мултиплицираше всичко останало. Беше абсолютно сигурно, че системата ще си отиде. Но начинът, по който се развиха нещата – за мен беше неочакван. Не очаквах, че Живков така лесно и бързо ще капитулира, макар че целият му морален, политически, интелектуален кредит (на режима, става дума) беше проигран с турците, с опозицията на неформалните движения, които бяха възникнали в България и които открито излизаха срещу режима на Тодор Живков. Аз действително съм изненадан от начина, по който станаха нещата и както винаги – както да кажем тази служба за почистване на снега всяка година е готова и когато падне първият сняг, се оказва неподготвена, – така и ние бяхме много готови за това нещо, а начинът, по който се развиха събитията, все пак ни завари в много отношения и неподготвени. И ние не винаги съумявахме адекватно да реагираме, да имаме вярна и точна стратегия.
-Вашето активно присъствие, толкова необходимо присъствие в нашия политически живот, ни кара да съжаляваме за учения Жельо Желев… Мисля, че времето сега предлага добри възможности за създаване на трудове от рода на Вашата прочута книга?
-Как да ви кажа? Аз самият нямам намерение да ставам професионален политик. За мене, както и за много хора от сегашната българска демократична опозиция, заниманието с политика е граждански дълг. България преживява такъв период, когато действително заниманието, ангажирането в политическите борби е граждански дълг за всеки. Бих се изразил и още по-силно: морално, безнравствено е в такава епоха, когато се променят основите на страната, когато за дълъг период ще се определя, ще се формира нейното бъдеще, човек да не се занимава с политика. Това на практика означава, че вие не се интересувате от съдбата на собствената си страна, от нейното бъдеще и в последна сметка от бъдещето на децата си, на внуците, на близките.
-Времето все повече ни приближава към часа на истината – изборите вече са съвсем близо. А тогава вашият призив за намиране на формула на разбирателството няма да бъде приемлив за никоя партия, тъй като всяка от тях си поставя една единствена цел – победата. Но докато стане ясно на чия страна ще бъде тя, приемате ли призива на Александър Лилов, направен тук, в Стара Загора, неотдавна, за мораториум на враждата и провокациите?
-Малко странно е този въпрос да бъде поставен на опозицията. Ние никога не сме проповядвали вражда, насилие, терор, и то по убеждение. Защото твърдо сме убедени, че ако в България нещата се развият не по мирен път, не по културен начин, пак няма да имаме демокрация, отново ще се получат или в някаква степен ще се повторят събитията от септември 1944 година, когато се опитаха с недемократични, с престъпни средства да правят демокрация, народовластие, което – практиката го показа – не става, не е възможно. Опитът показва, че самите демократични цели трябва да се постигат с демократични средства. Без това рано или късно целите биват компрометирани и цялата идеологическа и политическа програма се проваля. Това, че Александър Лилов на нас поставя въпроса за меморандум върху насилието, е малко смешно и от друга гледна точка. У нас няма оръжие, ние нямаме армия, нямаме милиция, нямаме държавна сигурност, за да заплашваме мирния преход. Ние го искаме, не защото нямаме тези средства за насилие, а защото сме убедени, че демокрация в България този път може да бъде постигната само по мирен начин, както показа и опитът на редица източноевропейски страни.
-С една дума – вярвате ли в победата на демокрацията в нашата страна?
-Безусловно. Изборите ще бъдат спечелени от Съюза на демократичните сили. Крайно време е БКП да мине в опозиция и ако нейните ръководители са малко по-разумни хора (аз ги смятам за разумни в този екип), ако имат малко повече политически разум, те би трябвало да се стремят към поражение на собствената си партия в изборите, защото само това може да я спаси като политическа партия. Макар и вече с друг статут, с много по-малък състав, но да остане като действителна политическа партия, а не като сегашното чудовищно военно, полицейско, бюрократично образувание, което не е нито партия, нито държава, нито армия, нито полиция, нито затвор, нито казарма. А всичко това едновременно.
-Успех на Вас, и на СДС, доктор Желев!
-Благодаря Ви.
Разговора води
Деньо ХРИСТОВ