В-к „Септември” брой 93, 1980 година
Малките села и проблемите на културния живот
Често пъти, изнервени от шума и напрегнатото ежедневие в големия град, си мечтаем да живеем в тихо и закътано селце. С томление си представяме разкошната зеленина, селските дворове с дебелата сянка на дръвчетата, тихите вечери на сладка приказка с комшиите и чудните песни и стари предания в устата на много живелите и препатилите на този свят…
Найденово и Долно Ново село са от най-малките села в Братядаскаловската селищна система с жители около 400 и 150 души. Хората са предимно възрастни, пенсионери. Млади хора няма, освен двадесетина души в Найденово. През ваканциите, особено през лятото, идват децата и внучетата за по няколко дни. Сега селата посрещат градския гостенин с тишината на обезлюдените от кърска работа къщи и стърчащите почти от всеки покрив телевизионни антени. Усилената лятна кампания по прибирането на реколтата отнема силите, а пък и телевизорът се оказа развлекателен и удобен компаньон вечер…
В своята културна дейност малките села се опират главно на библиотеките си и библиотечните деятели. Найденово и Долно Ново село не правят изключение.
Найденово е добре подсигурено с фонд от около 7 500 тома книга. Раздадените 1 300 книги за шестмесечието показват определен интерес към литературата. Близо 50 на сто от жителите са с читателски картони. Наблюденията на специалистката-библиотекарка Пенка Христова говорят за движение на заетите книги между читателите, споделяне и коментиране на прочетеното. Селяните се интересуват от книги със селска тематика, разглеждащи човешките взаимоотношения, любовта към земята и природата, борбата с трудностите в селскостопанския труд, за самочувствието и самосъзнанието на селския труженик. Мемоарната литература също е на голяма почит сред възрастните.
Напредналите години на хората в селото не позволяват да се развият някои форми на художествената самодейност… За танцовите състави липсват инструменталисти. Пък и художествените ръководители не се наемат да идват до тук, вижда им се доста далече. Засега съществува певческа група от 18 жени, които се занимават самостоятелно. Децата трудно могат да се организират в някои форми на самодейността, защото идват на училище от седем села и след 16,45 ч. си заминават по домовете. Мероприятията се провеждат в един физкултурен салон, там се редят и столовете за поредната кинопрожекция. Самата библиотека е само една стая, макар и приятно подредена.
Засега Пенка Христова и местното ръководство добре са се ориентирали в изучаването на интересите и желанията на хората какво да поставят на самодейната сцена със собствени сили и възможности. Възрастните се вълнуват от взаимоотношенията деца-родители, от въпросите на синовната почит и признателност, от семейните проблеми, от радостите и пречките в труда на селския стопанин. Добре се посрещат седенките през зимата, гостуванията на народни певци и състави.
Долно Ново село е с по-малко жители, но също добре подсигурено с книжен фонд – средно по 3-4 тома на глава от населението. Мисля, че тук най-належащ е въпросът решаването на материалната база. Книгите са струпани в една от стаите на училището, което се нуждае от сериозен ремонт. Мазилката пада от стените. За ремонт на стаята са били взети от читалищните средства 350 лева, но това временно „закърпване” на положение не решава въпроса. Да не говорим, че липсва читалня и каквото и да е място за репетиция на певческата група или някой друг сформиран състав. Младите няма къде да се съберат, нямат помещение и за гостуване на състави от други селища. Кметът на селото, същевременно и партиен секретар, Иван Христов многократно е правил постъпки за оправяне на положението и сега продължава с настоятелните си молби и уважителни аргументи да иска съдействие от съответните органи и инстанции, но резултат все още няма. Надеждата е сега в бързото изграждане на сградата на автоспирката, където да се пренесе евентуално кметството, та двете заемани сега стаи да бъдат преустроени на библиотека и читалня-клуб за младите. Долно Ново село има и хубава музейна сбирка, за чието съставяне се е грижило ентусиазирано цялото население. Всяка седмица пристигат групи да я разглеждат. Може би общинският съвет за култура в Братя Даскалови и ОСК трябва да обмислят предложението за отпускане на място с половин щатно заплащане на човек, който да поддържа сбирката, да посреща и обслужва посетителите и да се грижи за занемарените алеи.
Манол Желев, председател на общинския съвет за култура, посочи някои от формите, с помощта на които се цели преодоляването на трудностите в работата с малките села и осигуряването на разнообразен културен живот з хората тук. През усилената лятна кампания по блоковете, където са на работа почти всички здрави и трудоспособни хора, се изпращат културни бригади, сформирани със съвместните усилия на общинския съвет за култура, Профсъюзния дом на културата в Стара Загора и профкомитета на АПК. Така, без да откъсват хората от работните им места, тези бригади успяват да посетят на ден 6-7 механизирани отряда. Общо е мнението, че особено през лятото културните мероприятия трябва да бъдат съобразени с изискванията и спецификата на селскостопанската работа. Така често на полето в минутите за почивка се разясняват партийни документи, обсъждат се важни въпроси.
Липсата на условия гостуващите театри от Стара Загора, Димитровград, Пловдив и другаде да получат добра сцена за представление в тези малки села, както и невъзможността едно такова село да заплати спектакъла и да осигури пълен салон принуждава към използване на друг начин за осигуряване достъп до театралното изкуство. Желаещите биват превозвани до селището, където ще бъде играна пиесата.
Мисля, че освен тези подходящи форми на работа общинският съвет за култура трябва да се насочи и към по-задълбочено и сериозно развиване на групите за автентичен фолклор в тези селища.
Това ще бъде интересно за възрастните, а и полезно за възпитание на младите в родолюбие и преклонение пред народния талант, народната мъдрост. Така и съкровищницата на българското народно творчество ще бъде обогатена. ОСК въпреки досегашните нередки посещения трябва да засили контакта с културните дейци ва селищната система, да ускори назначаването на заместник-председател на общинския съвет за култура. Съвместни и сериозни трябва да бъдат проучванията за обогатяването и разнообразяването на културната дейност съобразно възрастовите изисквания. Трябва да се попречи на изтичането на младите кадри. Разрасналият се курортен център Павел баня с нови възможности за работа привлича младежта. Найденово е разположено сред няколко малки села наоколо и може да се оформи като естествен център на района. Добрите транспортни връзки, будното население на селата и съвместните усилия на местното и общинското ръководство, разбира се, с помощта и на окръжното ръководство, са предпоставки тук да се оформи естествено културно средище.
Еми КИРИЛОВА
