За мен зимата винаги е вълшебство. Снежната тишина никога не носи самота. Тя е спокойствие. В нейната прегръдка мирише на здраве и пушек от току-що изгорели дърва. Очите ѝ са скрити под дебела шапка, но ако искаш да ги видиш, има шанс – ще те погледне през заскрежени ресници, милувката ѝ ще бъде ледена, но не и смразяваща, постелката ѝ е пухкава, но трябва да си подготвен за нея…
Зимен Мъглиж – красив и тих, с все повече тихи къщи, празни прозорци, запустели дворове и потъмнели чимшири. Тъжен Мъглиж, когато духът на родителите ни е излязъл като дим през отвора на комините… Тогава остава само тя – зимата…
