Да защитим демокрацията не с фразеология, а на дело!

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември”, брой 27, 1990 г.
ДА ЗАЩИТИМ ДЕМОКРАЦИЯТА НЕ С ФРАЗЕОЛОГИЯ, А НА ДЕЛО!
Напоследък твърде много се говори и пише за демокрация. Много граждани са объркани от сходството в наименованията на различните партии, които за повишаване на престижа си прикачват в определението „демократически”. Не искам да обиждам никого, но проводникът на учението за демокрация в България е Демократическата партия, делата на която пълнят най-светлите страници от историята ни – Търновската конституция, съединението между Северна и Южна България, българската независимост и др. Да се говори за тези начала, значи да се надникне в учението за демокрация и да се хвърли поглед върху нейната философия. Тази философия е едно хармонично съчетание между интересите на отделната личност и тези на обществото. Идеята, че общественото благополучие е невъзможно без личното и обратно – това са две страни на цялостния обществен прогрес.
Счета се, че от гледна точка на нуждите на обществения прогрес абсолютната свобода на личността води към анархия, а лишаването на личността от свободи към пълна човешка робия. Философията на демокрацията не противопоставя личността на обществото, а зачита наравно и двете, като отделя на личността толкова права и задължения, колкото това се налага от нуждите на обществения прогрес. Тези права и задължения не са нещо дадено веднъж завинаги – техният кръг се стеснява и разширява. Големината на този кръг се определя в различни времена в зависимост от нуждите на обществения прогрес.
Според представителите на естественото право този екзистенц-минимум са неотменимите (неотменяемите) свободи и права на гражданите. За постигането на своите цели демокрацията си служи с правото, с правната регламентация. Затова държавата на демокрацията е правовата държава.
Демокрацията е форма на управление, при което всеки гражданин без разлика на произход и положение получава чрез закона еднакви граждански и политически права. Понеже всички граждани имат еднакви права, всички наравно участвуват в политическия живот, всички наравно вземат участие в управлението на държавата. Народният суверенитет – това е израз на волята на всички тези граждани. Тази воля се появява или директно, или чрез избор, т.е. чрез посочени от тази воля лица. Така че демокрацията, като зачита волята на всички, дава възможност за изразяване не само волята на болшинството, но и на малцинството. Насилнически режим е този, който се крепи не само на едно малцинство мимо волята на болшинството, но и когато волята на болшинството посяга на правата на малцинството.
Или демокрацията може да се дефинира така: „Власт на народа, чрез народа и за народа”.
Свободата и равенството са двете най-важни и съществени начала на демокрацията. Те имат своя зародиш в Средновековието… Хуманизмът на ренесанса издига личността на човека като висша ценност, но човека, създаден по образ и подобие божие. Така понятията човек и Бог се издигнаха като най-големи ценности на всемира. Нали Христовото учение се изграждаше върху идеята за братство и равенство между всички хора? Нали свещеното писание учеше, че всички хора са създадени по божие подобие, т.е., те са еднакви и значи равни пред Бога. Реформацията издигна и идеята за свобода – свободното тълкуване на Христовото учение, тълкуване, освободено от папски авторитет и догми.
С кристализирането на идеята за свобода и независимост на личността започна да кристализира идеята за свобода на колективитета от свободни и независими личности, т.е. идеята за нацията, за нейното свободно и независимо съществуване.
Основните начала на Демократическата партия в България, нейната концепция са извлечени от демократичните идеи на 18 и 19 век и нашето Възраждане, от нуждите на живота, пред които е стоял българският народ. Демократическата партия се е ръководила неотклонно от тях кака в политическата, така и в социалната сфера на живота. Демократите могат да се похвалят, че най-голям дял в създаването на Търновската конституция имат водачите на Демократическата партия Петко Каравелов и Петко Р. Славейков. Не друг, а Петко Каравелов издига като ръководно начало трудовия принцип: „Земята на този, който я работи”. Безспорен е и приносът на демократите за съединението на Северна и Южна България. Независимостта от 1908 година е заслуга на демократическото правителство на Ал. Малинов. Разбирайки отлично, че демокрация значи просвета, Демократическата партия е полагала големи усилия за създаване на истински просветни институти, които отговарят на жизнените нужди на българския народ. Тук може да се спомене законът за народната просвета от 1908 година на Никола Мушанов, който закон по онова време е бил най-модерният в Европа. Самият Никола Мушанов е бил само на 36 години!
По предложение на Демократическата партия през 1908 година бе създадена „тъмната изборна стаичка”, където всеки, несмущаван от никого, пуска избирателната си бюлетина.
Без да се спирам на повече подробности, искам да заявя, че старозагорската организация на Демократическата партия в бъдеще ще организира беседи за учението на демокрацията и демокрацията като универсален феномен.
Демократическата партия не може да остане безучастна към националната участ в този исторически момент. Не с фразеология, а с дела ще брани личните, обществените и националните интереси. Ние сме за политика с отворени врати към световния икономически и духовен прогрес.
Димитър ДАМЯНОВ
член на инициативното бюро на Демократическата партия в Стара Загора