Дали край Тулово е имало келтска столица?

Тулово, село на 20 км северно от Стара Загора, е било древна келтска столица? Това становище лансира пръв Константин Иречек. Теорията е, че през IV-III в. пр.н.е. келтски племена се спускат от Централна Европа към Балканите и се установяват в завладените от тях земи. Двамата братя-царе Брем и Болг основават келтско царство в Тракия със столица Тиле – днешното Тулово, което просъществува близо 60 години. Намерени са множество келтски находки на военното и ювелирно изкуство от този период. В Тулово и до днес има представители на родовете Бечаолу и Перелу.

[ad id=“225664″]

Другата версия е, че по последни проучвания столицата Тиле се е намирала северно от днешния град Николаево, отляво на подбалканския път за Сливен.
В нашия регион първоначално келтите нападат и превземат Севтополис, градът построен от цар Севт ІІІ, а след това слагат ръка на укрепеното селище и крепостта край село Крън. Впоследствие те завоювали Тиле/до Николаево/ и древния тракийски град Кабиле. Тогава, както свидетелства Полибий „… келтите, си харесали местността около Византион, сразили траките и превърнали Тиле в своя столица.” Самото царство се намира на важен стратегически кръстопът, чийто символ е столицата Тиле, където се пресичат най-важните пътни артерии на региона – от Месемврия и Анхиало за Сердика, от Бяло море към Хемус, Мизия и Дунав и от Филипополис и Берое отново за Хемус и Мизия /през прехода с.Колена-с. Шаново/. В района на Тиле река Тунджа пък е плавателна през цялата година. Свидетелство за успешното развитие на келтското царство на Балканите са и количествата монети с лика на Кавар, последния келтски цар, открити в Кабиле, където той ги е сякъл.

[ad id=“263680″]

Днес Тулово е важна разпределителна железопътна гара. Туловчани са измислили приказката за връзката между Париж, Мъглиж и Тулово. Със завидното си чувство за хумор те оприличават тяхната възлова гара с далечна Франция, вкарвайки и рима.

Край село Тулово е оцеляла вековна дъбова гора, която през 2002 г. е прекатегоризирана в защитена местност с наименованието „Туловска кория“, която е част от прочутата „Magna silva bulgarica“ ( Великата българска гора). Най-големите дървета са на повече от 850 г. Особено впечатлява Царският дъб – според една легенда, под него цар Калоян е бил разположил своя лагер. Други интересни дървета са: Старият дъб, Змеят, Приказният дъб и Красавецът, всичките обявени за природни забележителности.

 През центъра на селото минава Туловска река. Тя протича в покрайнините на Туловския парк, известен с вековните си екземпляри от плачеща върба.