Как децата преобръщат вашия свят с главата надолу и това не им струва нищо

Има легенди за детската непосредственост. Нашето младо потомство може да ни хвърли къде ли не с един въпрос или да ни накара да се замислим сериозно за смисъла на живота. Изглежда, че нетривиалното разбиране за нещата е присъщо на всички малки деца. Те виждат нашия свят в напълно различна перспектива и ние можем само да се чудим и дори да научим не малко от тях.

Возя костенурка в тролейбуса. Наблизо е момиче на около 5 години и не може да откъсне очите си от нея. Казвам:
– Искаш ли да я подържиш?
– Да! – отговори.
Взема я и започва да се върти, след това се обръща към мен и пита:
– Къде се отваря капакът тук? Искам да я отворя!
6-годишният Петьо много искаше куче, и накрая, в навечерието на Нова година му подариха огромен Санбернар. Детето, дълбоко замислено, обиколи огромното куче и попита родителите си:
– Това на мен ли го подарихте или мен на него?
От страната на пътя лежи мъртва котка. 3-годишната Ваня пита майка си:
– Какво е станало с нея?
– Умря и отиде на небето при Бог.
– А какво да кажем за Бог, да я върне обратно?
На Линка обяснили от къде идват децата. Пристига баща й от смяна, тя изтичва да го посрещне и вика:
– Ура! Ура! Татко пристигна! Донесе сперма!
Юлия беше на 6 години, искаха да я изпратят на училище, но тя трябваше да бъде тествана – проверка на готовност за учене.
– Да започнем с най-простото – каза психологът и сложи восъчен плод на масата. – Ябълка, круша, портокал, кайсия. Как всичко това може да се нарече с една дума?
Юлия мълчаливо наведе очи.
– Ще продължим. Тук е краставица, домат, репички, картофи, лук. Как ги наричаме с една дума?
Юлия прехапа устни.
– Ягоди, малини, череши … За какво става дума? Не знаете ли?
– Забравих, – прошепна детето, сдържайки сълзите си.
– Мисля, че е твърде рано да ходи на училище – каза психологът на майката на Юлия. – Чакай една година, поработи с момичето. Тя не знае основни неща!
Майка с изненада погледна Юлия.
– Юлка, не знаеш ли как се нарича всичко това с една дума?
– Ах! Спомних си! – засия момичето. – Фалшификати!
Седя на масата, пия чай. 9-годишният ми син изтича и пита:
– Мамо? Какво е безопасен секс?
Задавих се с чая, опитвайки се да изкашля… Синът ми чака търпеливо. Когато вижда, че отново съм придобила способността да говоря, той скромно добавя:
– Какво е секс, знам…
Пътуваме в колата. Попаднахме в дупка. Възмутен глас от столчето на задната седалка:
– Хей! Защо караш така? Имам пръст в носа си!
Пътуваме с такси: аз, сестра ми и малката ми дъщеря. Сестра ми ме пита за червило. Започвам да ровя в чантата си и да предлагам: гребен, спирала, клечки за зъби, молив, телефон, ключове, банкноти, сметана, парфюм, фиби за коса…
Момиченцето се навежда към леля си и казва тихо:
– Още 5 минути и ще изкара нефт.
Разговор със сина ми (на 6 години):
– Андрей, назови ми признаците на есента.
– Е, птиците излитат на юг, листата капят от дървета, гумите на колата трябва да се сменят…
– И признаците на зимата?
– Вали сняг, а гумите няма нужда да се сменят!
Аз съм пред истерия.
– Ами пролетта?
– Птиците се завръщат, листата се разпукват… Гумите отново трябва да се сменят!!!
Наскоро, моя приятелка отишла в магазина за водка с четири годишната си дъщеря. Ухото на дъщеря й било възпалено и било необходимо да се направи компрес с ракия. Искала да вземе малка бутилка, но в магазина имало само бутилки от 0,75 л. Касиерът я изгледал осъдително и с неодобрение: в едната ръка дете, в другата – бутилка! Момиченцето разбрало всичко и изкрещяло силно в защита на майка си:
– Майка ми не пие, това е за мен!