Денят на лозаря се отбелязва днес

Българският народен празник Трифон Зарезан е известен също като Ден на лозаря. На този ден се извършва ритуално зарязване на лозята.

Корените на празника произлизат от древните времена, когато българските земи били обитавани от племената на древните траки, повече от всички се е почитавал Дионис – бога на виното и лозята. Дошли през VII век, в североизточната част на Балканския полуостров, предците на съвременните българи приели тракийските традиции на винарството и лозарството. В езическите традиции на националното съзнание се е наложил впоследствие празника на виното.

След Трифон Зарезан идва пролетта и лозарите няма да имат възможността така да си починат и да се съберат във весела компания. Поради това, в българските села се празнува в продължение на три дни, купонясва се много шумно и весело. На лозето мъжете се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.