За евроатлантическите ценности и децата на хомосексуалисти. За Содом и Гомор

Елена ДЮЛГЕРОВА, ЗАРАТА

Накараха ми се на „лични“ във Фейсбук, че нищо не вдявам от еднополови семейства и това че „родител 1“ и „родител 2“ се отнасяло за тях, а аз хич не съм разбирала от такива хора.

Не ги разбирам, признавам си без бой. Не държа да ги разбирам, нито те мен. И често казано, не ме интересуват. Имам малцина такива познати, обичам ги и уважавам чувствата им.

Но за дивотията с номерираните родители става дума, и за правото да имат деца. Не, не и не. Да си се съвукопляват, както си искат, обаче деца да не правят, колкото и модерни начини да има за това.

Децата не са прищявка, да докажеш нещо някому. Откак свят светува децата са плод на любов, страст, изкушение, обикновено съвукупление между мъж и жена. Всяко, от което си има своите обяснения, оправдания и греховност. Децата са най-святото, там номерации няма. Има мама и татко. Мъж и жена, които създават дете. Просто е.

И се питам кому са нужни тези либералистки истерии и „нови“ ценности.

Хомосексуални хора е имало винаги. И ще има. Нека има. Всички сме различни по своему.

Но защо сега настана бумът хомосексуални двойки да се сдобиват с деца. Утре какво ще стане с тези деца, не се пита никой. Това ли е еманацията на демокрацията? Боже опази. Потрес, отврат.

За децата говоря, не ми пука за номерираните родители. Те би трябвало да имат страх от Бога. Който и да е Бога им.

Евроценностниците не знам какви ги мислят, на мен ми е страшно да си помисля.

Дете се прави от мъж и жена. Така е било, така и трябва да бъде.

Но се оказва, гад съм аз, нищо не разбирам от „семейство“ мъже с дете, в което детето зове тате 1 и тате 2. Или жени с дете – съответно „мама 1“ и „мама 2“. Или други някакви номерации на мама и татко. Ценности, братче.

Аз лично не съм особено набожна, но се питам църквата къде е. Содом и Гомор ли дреме в „евроатлантическите ценности“? Ако е така, обречени сме на пепел.