Според народните схващания на този ден Господ прибира душите на всички покойници, които е пуснал на свобода сред хората на Велики четвъртък. Затова жените отиват рано сутринта на гробищата, раздават варено жито е хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на „оня свят“.
Вярва се, че на Спасовден болните могат да се излекуват, ако преспят на поляна, където расте билката росен. Води ги техен близък, който се уважава като „побратим“ или „посестрима“ на болния. Тази практика е описана великолепно в разказа „Спасова могила“ от художника на българското село Елин Пелин.
[ad id=“225664″]
Кога да е Спасов ден не решава само слънчевият календар. По стара мистична традиция тук съдбовна дума има и Луната.
Според народния календар на Спасовден се вика дъжда, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни. Вярва се, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата — обилна; спасовският дъжд е скъп — капката струва колкото жълтица. На този ден се вярва, че русалките, които ще „сеят“ своята роса над нивите, вече са дошли.
Разпространен е обичаят ходене на росен. Срещу празника болни от различни болести хора и бездетни жени отиват в гори и ливади, където расте лековитата билка росен. От нея русалките си вият венци. Хората носят със себе си нова зелена стомна, нов пешкир, бъклица с вино, пита хляб, печена кокошка и чорапи – дар за русалките, който закачат на клоните. Води ги техен близък, който се уважава като „побратим“ или „посестрима“ на болния. Престояват до втори петли, а после мълчешком стават, поръсват се с водата в стомната и скришом влизат в селото. Вярва се, че така ще оздравеят.
[ad id=“263680″]
Спасовден е последният, седми по ред Велики четвъртък. Според народните вярвания на Спасовден се прибират душите на всички покойници, пуснати на свобода на първия Велики четвъртък. Затова жените отиват рано на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на „оня свят“.
Следобеда на мегдана се събират всички и се играят „спасовските“ хора — само по песни, без музикални инструменти.
