Трифоновден е неподвижен православен църковен празник в чест на свети Трифон, който се отбелязва от Българската православна църква на 1 февруари (по юлианския календар). Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци — 1, 2, 3 февруари. Те се празнуват както следва: 1 февруари — Трифоновден; 2 февруари — Сретение Господне и 3 февруари — Свети Симеон.
Народният празник Трифон Зарезан се почита от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите. Някои хора го празнуват на 1 февруари, а други на 14 февруари.
В народния празничен календар този ден се обозначава с името Трифон Зарезан, за чийто произход съществува следната легенда:
40 дни след раждането на сина си света Богородица отишла да чете молитва. На връщане минала край брат си Трифон, който зарязвал лозето. Тя го поздравила с “Помози Бог”, както си му е редът, но той като я видял с дете на ръце се присмял и изрекъл хулните думи: “Мома си, пък син имаш”. Богородица много се обидила, като стигнала до дома си, накарала майка си да вземе чиста кърпа и сол и да иде на лозето, защото Трифон си бил отрязал носа.
Отива майка й на лозето и каква била почудата й, като видяла Трифон здрав-здравеничък да пее и реже лозите. Казала му какво е научила от дъщеря си, а Трифон се изсмял и отвърнал:” Аз не режа така, а така!” Замахнал да покаже как точно реже и си отрязал носа. Подигравателните думи и клетвата го застигнали жестоко. И тъй като сестра му била самата Богородица, Трифон е светия и в негова чест празника е наречен Трифон Зарезан (заради отрязания нос).
Свети Трифон се счита за пазач на лозята. На този ден се изпълняват редица ритуали. Рано сутринта стопанката омесва хляб — пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване”.
След това всички се събират и избират „царя на лозята”. Едва тогава започват тържествата. „Царят” е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си.
Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!”. Царят отговаря на благословията с „Амин”. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.
В празничната обредност на Трифоновден се включват още много магически по тип действия и практики, за да е богата реколтата от грозде. В Източна Тракия и Югоизточна България при зарязването се произнася словесна магическа формула – диалог, между скрития Трифон и друг, който го търси. В Скопско заедно със светената вода носят и пепел, за да не „изпръхнува“ гроздетто – т.е. да е едро. Пак на Трифоновден трифуносват яловите дръвчета – плашат ги с брадви и ги наричат: Ако не раждаш – ще те посека. В Неврокопско изкопават дупка в средата на лозето и в нея закопават светената вода – да не бие град.
Иде един от 12-те велики православни празници, двоен повод за радост и за близо 8500…