Добро утро от ЗАРАТА на 8-ми март жени и мъже!

Да, правилно четете: „жени и мъже“. Защото не може да има празник само за едните. Писатели и поети са го казали най-добре: „Този свят е за четири ръце“, /Светът е за двама“…

Какъвто и смисъл да влагаме в една дата, когато тя е повод за празник, той е възможен само в общност с любимите хора.

Дали този ден ви напомня за Клара Цедкин, или за мястото на жената в света, всъшност няма значение. Важното е, че и днес можем да покажем на някого, че мислим за него и го ценим, така както вероятно провим всеки ден, но не винаги със специален жест и внимание. А те са нужни – вярно, нужни са и без специална дата, но защо пък да пренебрегваме повода:)

Ще споделя, защо аз ценя този ден – не заради политически, или феминистки отенъци, а защото на този ден татко винаги събуждаше мен и брат ми рано. Той приготвяше закуска на майка ни, която обикновено в други дни бе грижовницата, а тя се опитваше да изглежда спяща – спящо усмихната.

„Събуждаше“ я с целувка, закуска и цвете, или малко подаръче. А ние с брат ми допреготвяхме нашите изненади за нея. Аз обикновено рисувах картичка, а я надписвахме двамата. Да „поглезим“ мама и да й покажем колко я обичаве и колко е специална за нас поне веднъж в иначе забързаните ни дни – работа, учене…, за мен бе като чудна приказка – приказка за всички ни, за дома ни, за смисъла на топлотата и любовта.

Честит празник!