Докосващо! 9 кратки, спиращи дъха истории

Силата на думите, или как настръхваме само след няколко реда…

Словото е средство, което може за секунда да те пренесе от Рая на дъното, да те разплаче и да те погали. Умението да боравиш с думите и да докосваш е дар, който малцина притежават – насладете са на 9 автора доказали, че могат да разчувстват с кратките си послания:

[ad id=“263680″]

1. Алан Е. Мейер. «Без късмет»

Събудих се от жестока болка по цялото тяло. Отворих очи и видях стояща до моето легло медицинска сестра.

– Господин Фуджима – каза тя – имате късмет, оживяхте след бомбардировките над Хирошима преди два дена. Сега сте в болница и вече нищо не ви застрашава.

Изговаряйки всяка дума с мъка, аз попитах:

– Къде съм?

– В Нагасаки – отвърна тя.

2. Лариса Керкленд. «Предложение»

[ad id=“225664″]

Звездна нощ. Най-подходящото време. Вечеря на свещи. Уютно италианско ресторантче. Малка черна рокля. Разкошна коса, блестящи очи, сребърен смях. Заедно сме вече две години. Чудесни времена! Истинска любов, най-добър приятел, никой друг. Шампанско! Предлагам ръката и сърцето си. На едно коляно. Хората гледат? Нека гледат! Прекрасен пръстен с брилянт. Зачервени бузи, очарователна усмивка.

Как така не?!

3. Чарлз Енрайт. «Призрак»

Веднага след инцидента побързах да се прибера вкъщи, за да съобщя на жената тъжната новина. Но тя сякаш въобще не ме слушаше. Въобще не ме забелязваше. Тя погледна директно през мен и си наля нещо за пиене. Включи телевизора.

В този момент звънна телефонът. Тя отиде до него и вдигна слушалката.

Видях как й се сбръчка лицето. Тя силно заплака.

4. Ендрю Е. Хант. «Благодарност»

Вълненото одеяло, което неотдавна му дадоха в благотворителния фонд, удобно обгръщаше раменете му, а обувките, които днес намери в контейнера за смет, бяха точно неговия размер.

Уличните огньове приятно сгряваха душата му сред цялата тази смразяваща тъмнина…

Извивката на пейката в парка беше толкова позната за натоварения му стар гръб.

«Благодаря ти, Господи, – помисли той, – животът е просто възхитителен!»

5. Браян Нюел. «Какво иска дяволът»

Двете момчета стояха и гледаха как Сатаната бавно се отдалечаваше. Блясъкът на неговите хипнотизиращи очи все още размътваше главите им.

– Слушай, той какво искаше от теб?

– Душата ми. А от теб?

– Монета за телефона-автомат. Трябваше спешно да позвъни.

– Искаш ли да отидем да хапнем?

– Искам, но сега съвсем нямам пари.

– Няма страшно. Аз имам много.

6. Джейн Орвис. «Прозорец»

Откакто Рита бе жестоко убита, Картър седи постоянно до прозореца.

Никакъв телевизор, четене, писане на писма. Неговия живот е това, което се вижда зад завесите.

На него му е все едно кой му носи храна, плаща сметките, не излиза от стаята.

Неговия живот е бягащи физкултурници, смяна на годишните времена, минаващи автомобили, призракът на Рита.

Картър не разбира, че в тапицирания с бял плат отвътре изолатор няма прозорци.

7. Джей Рип. «Съдба»

Имаше само един изход, защото нашите съдби се сплетоха в един объркан възел на гняв и блаженство. И друг начин за решение нямаше. Ще се доверим на жребий: ези – и ще се оженим, тура – и ще се разделим завинаги.

Монетата беше хвърлена. Тя звънна, завъртя се и се спря. Ези.

Загледахме я с недоумение.

След това в един глас казахме: «Може би още веднъж?»

8. Робърт Томпкинс. «В търсене на Истината»

Най-накрая в това глухо и самотно селце неговото търсене завърши. В малка схлупена къща до огъня седеше Истината.

Той никога не беше виждал по-стара и грозна жена.

– Вие ли сте Истината?

Старата сбръчкана вещица тържествено кимна.

– Кажете, какво трябва да съобщя на света? Каква вест да предам?

Старицата се изплю в огъня и отговори:

– Кажи им, че съм млада и красива!

9. Август Салеми. «Съвременна медицина»

Ослепителна светлина на фарове, оглушително свистене, пронизваща болка, абсолютна болка, след това топла, привличаща, чиста синя светлина. Джон се почувства удивително щастлив, млад, свободен, той тръгна към лъчистото сияние.

Болката и тъмнината бавно се върнаха. Джон бавно, с мъка отвори подпухналите си очи. Бинтове, някакви тръбички, гипс. И двата му крака все едно ги нямаше. Разплаканата му жена.

– Теб те спасиха, скъпи!

Източник: Обекти