Другото лице на Башар Асад: Това, което масовите медии премълчават за „злия диктатор“

Той не се вписва докрай в създадения от опонентите му имидж на брутален диктатор, който убива с химически оръжия. Той е любезен, фъфлещ доктор, който харесва западен рок и електронни джаджи, пише Асошиейтед прес.

Тези, които са познавали Башар Асад преди и в началото на президентството му, го описват като скромен и свенлив мъж, който се е чувствал неудобно от факта, че е син на президент и никога не е искал да е начело. Казвал на приятели, че да бъде офталмолог е много по-удовлетворително и че предпочита фотографията и компютрите пред политиката.

И все пак Асад, който вчера навърши 48 години, се доказа като безкомпромисно издръжлив. Почти 3 години след началото на въстанието срещу 40-годишното управление на семейството той опроверга всички предсказания, че краят му е близо. Готовността му да стигне докъдето трябва срещу въстанието засега успява да задържи ядрото на режима му на власт, докато в същото време големи райони от страната излизат изпод неговия контрол или се превръщат в опустошени зони.

Западът някога имаше впечатлението, че Асад е слаб или некомпетентен, казва Дейвид Леш, професор по близкоизточна история в университета Тринити в Сан Антонио. „Наложи се да се стигне до това отприщване на насилие и кръвопролития, за да преоценят виждането си за Башар“.

„Сега мнението се променя, хората казват, че той е много по-корав, отколкото са смятали“, казва Леш, автор на „Сирия: падането на династията Асад“, който е имал необичаен достъп до Асад, срещайки се редовно с него от 2004 до 2009 г.

В очите на опонентите си Асад е способен на убийства тиран, който би направил всичко, за да се задържи на власт. САЩ и съюзниците им го обвиняват, че е прибягнал до обгазяване на собствения си народ – обвинение, което режимът отхвърля.

Но за поддръжниците си той е национален герой, който се бори срещу западния империализъм и осигурява стабилно, светско управление в регион, разкъсван от религиозни войни.

Самият Асад изглежда движен от непоклатимото убеждение, че Сирия ще се разпадне без него и че той не смазва народно въстание, а се бори срещу нападение от подкрепяни от чужбина терористи.

В излъчвана по телевизията реч пред парламента през юни 2012 г. той сравни своите мерки срещу въстаниците с доктор, който се опитва да спаси пациент. „Когато хирургът реже, почиства и ампутира, а раната кърви, казваме ли му: „Ръцете ти са изцапани с кръв?““, пита Асад. „Или му благодарим, че е спасил пациента?“

Въпросът за Асад, който винаги е бил обсъждан, е дали той ръководи режима си или е ръководен от него.

Лидерският пост, който наследи, е добросъвестно изграден от баща му Хафез Асад. Семейството на Асад и алауитското малцинство, към което принадлежи, са заемали винаги най-важните постове във военните и разузнавателните служби. Но не са единствените: избрани семейства от сунитското мнозинство и от християнското и други малцинства са получавали влиятелни постове или икономически ресори, обвързващи ги с режима.

Първите месеци на Башар Асад като президент, след като наследи баща си през 2000 г., донесоха надежди, че ще отпусне желязната хватка на баща си. Дори след като стана ясно, че и той няма да толерира несъгласие, все още го описваха като реформатор по душа, който се бори срещу стара гвардия, ограничаваща амбициите му.

Дори най-силните му критици в сегашната война някога вярваха, че той би могъл да бъде позитивен фактор.

Докато беше сенатор, държавният секретар на САЩ Джон Кери го е посещавал многократно. Дори вечеря с Асад и съпругата му в ресторант в Стария Дамаск през 2009 г. Бившият френски президент Никола Саркози го покани на празника за Деня на превземането на Бастилията през 2008 г. Дори след като силите му стреляха по протестиращите в началото на въстанието срещу него през март 2011 г., Хилари Клинтън твърдеше, че е различен от баща си – „реформатор“, който трябва да получи шанс.

Как човекът с претенции да бъде реформатор стана лидер, който Кери сега сравнява с Адолф Хитлер?

„Това е като гръцка трагедия“, казва един биограф на Асад, Жан-Мари Кемене, чиято книга „Доктор Башар, господин Асад“ беше публикувана във Франция през 2011 г. „На всяка стъпка от съществуването си той имаше всички шансове да избере правилния път. Но всеки път или му подливаха вода, или вземаше погрешното решение“, заяви той пред Асошиейтед прес в Париж. „Всеки път съдбата му беше налагана“.

Асад достигна до властта по прищявка на съдбата. Старшият Асад подготвяше по-големия му брат Басил да го наследи. Но през 1994 г. Басил загина при катастрофа заради превишена скорост в Дамаск. Брат му Башар беше повикан у дома от Лондон, където имаше практика по офталмология, премина военно обучение и бе повишен до полковник, за да се докажат качествата му на човек, който може един ден да управлява.

Когато Хафез почина през 2000 г., парламентът набързо понижи необходимата възраст за заемане на президентския пост от 40 на 34 години. Възходът на Башар беше осигурен от национален референдум, на който той беше единственият кандидат. „Когато баща му го повика, той не беше готов да поеме властта. Опита се да го убеди да подготви по-малкия му брат да заеме мястото му“, каза Кемене, визирайки Махер Асад, който в момента ръководи могъщата Президентска гвардия. „Съдбата му беше наложена, той никога не е искал да бъде лидер на Сирия“.

Сирия, която Хафез остави на сина си, беше плод на 30 години тесногръдо управление с централизирана икономика в съветски стил. Инакомислието се потискаше толкова силно, че сирийците се страхуваха да се шегуват за политика дори пред приятелите си.

По-младият Асад изглеждаше като глътка свеж въздух. Дългурест и леко фъфлещ, той имаше благо поведение. Той говореше за любовта си към компютрите – всъщност, единствената му официална позиция преди да стане президент, беше председател на Сирийското компютърно общество. Асад обичаше да слуша Фил Колинс и британската рок-група ELO, спомня си Леш.

Съпругата му, Асма ал Ахрас, за която се ожени няколко месеца след като зае поста, е привлекателна, стилна и израснала в предградие на Западен Лондон. Младата двойка, която има три деца, изглежда избягваше атрибутите на властта. Те живееха в апартамент в богатото дамаско предградие Малки вместо в палат като други арабски лидери и се появяваха изненадващо пред обществото за удоволствие на поддръжниците си.

Чаровната първа дама контрастираше с по-скованото поведение на Асад. Заедно те създаваха впечатлението на влиятелна двойка, която може да донесе прогресивните ценности в Сирия.

Една от младите помощнички в президентския му офис дори го нарече „Контето“ – волност, немислима при баща му според многото електронни съобщения, изтекли от акаунтите на Башар и Асма и публикувани от лондонския в. „Гардиън“ и „Уикилийкс“ през 2011 г.

С пазарните реформи Дамаск и други градове станаха свидетели на процъфтяването на моловете, ресторантите и потребителските стоки. Туризмът също претърпя развитие.

Преди 10 г. Асад е прави предложение за пълно освобождаване на региона от оръжия за масово унищожаване, САЩ и Израел отказват.

Още в началото на сблъсъците 2012 Асад си призна, че се е забавил с демократичните реформи, предложи избори и покани всички чуждестранни наблюдатели които желаят да заповядат. „Бунтовниците“ казаха че ще участват само ако Асад не участва, а Запада се направи, че не чува. Тези действия показват, че Башар Асад не е диктаторът, който по команда пресата започна да обрисува, заливайки ни с оргия от неверни новини и откровенни манипулации.

Източник: Alter Information


image0 (9K)