Джендема – гордото чело на Балкана

Резерват „Джендема“ е обявен за такъв през 1953 г. и заема площ от 4 220,2 хa. Обхваща целия водосбор на Бяла река, заключен между върховете Ботев и Равнец, както и горното течение на река Тунджа и ждрелото на река Тъжа в Стара планина. Резерватът е най – големият в Национален парк Централен Балкан. Обявен за биосферен в рамките на програмата на UNESCO “Човек и биосфера”. Той е един от най-големите и най-недостъпните резервати в България и на Балканския полуостров. Дълбоките тесни каньони, шеметните пропасти, шилестите скали спират дъха и внушават заслужено уважение и страхопочитание към това невероятно природно чудо.

Името му идва от турски,  хората са наричали тази територия  “джендем” или “ад”. В действителност това е най- непристъпната част от планината. Склоновете са стръмни до много стръмни, прорязани от безброй улеи, шеметни пропасти, почти отвесни скални откоси, зъбери, скални венци и трудно достъпни долини.

[ad id=“225664″]

В тази непристъпна крепост природата ревниво е скрила образци от естественото си великолепие. Истинското богатство тук са девствените гори. По-голямата част от тях са букови или смесени, а възрастта им е между сто и сто и петдесет години. Тук човек може да помечтае за далечните времена, когато светът е бил див, но може би по-близък и по-добър.
Една трета от територията на резервата е заета от безлесна зона, оформена под вековното влияние на пашата или превзета от впечатляващи скални венци. Високопланинските ливади все още помнят звъна на многобройните каракачански стада, огласяли планината от ранна пролет до късна есен. Варовиковите скали, белеещи се на повърхността, са приютили невероятно разнообразие от растения.

[ad id=“263680″]

Впечатлен от страшното величие на природата, човекът е нарекъл това място „джендем“, но тук всъщност е раят на едрите хищници, великолепните благородни елени и предпазливите диви кози, на грабливите птици. Често можете да видите силуета на огромна птица да се вие над скалите – скален или царски орел, застрашени и почти изчезнали в Европа видове.
Не може да не се спомене и единственото „признато“ от хората райско място – „Райските скали“, с гостоприемната хижа „Рай“ и най-високия български водопад – Райското пръскало, с височина на пада – 124, 5 м., извиращ почти от самия връх Ботев, или както всички местни хора го наричат – Юмрукчал. От малката уютна поляна под върха можете да се порадвате на гордия Хайдут, на Калоферския Купен, а ако посрещнете поне един изгрев тук, ще се влюбите в „Джендема“ завинаги!